Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 23

Обадих се на мама да я конфронтирам относно лъскавеняка в залеза на живота й, с когото я видях след нашия обяд.

— О, трябва да си ме видяла с Джулиан — изчурулика тя.

С което веднага се издаде. Моите родители не говорят за приятелите си на първо име. Винаги е Уна Алкънбери, Одри Коулс, Браян Ендърби: „Нали познаваш Дейвид Рикетс, скъпа, женен е за Антея Рикетс, с нея сме заедно в църковния комитет.“ Правят го, защото знаят, че представа си нямам коя е Мейвис Ендърби, нищо че през следващите четирийсет минути ще ми говорят за Браян и Мейвис Ендърби сякаш ги познавам от четиригодишна възраст.

Веднага ми стана ясно, че Джулиан няма да има жена, с която мама е заедно в ротарианския клуб или в църковния комитет. Също така имах вътрешното усещане, че се е запознала с него в Португалия, преди да започне проблемът с татко, и че ще се окаже не толкова Джулиан, колкото Хулио. Освен това имах чувството, нека си го кажем направо, че именно Хулио е проблемът с татко.

Споделих й право в очите тези си проникновения. Тя отрече. Дори ми излезе с някаква фантасмагория за това как „Джулиан“ я блъснал без да иска в магазина на „Маркс и Спенсър“ до Мраморната арка, при което тя изтървала току-що закупената френска чиния върху крака си, а той, в знак на извинение, я завел на кафе в съседния магазин „Селфриджис“, при което се зародила здрава платоническа дружба, основана единствено на магазинни кафенета.

Защо хората си мислят, когато зарязват партньорите си, понеже имат връзка с друг, че е за предпочитане да се правят, че няма друг? Да не би да смятат, че за партньора ще е по-малко мъчително, ако си мисли, че другият просто си е тръгнал, защото не го е понасял повече, и чак след две седмици е имал късмета да срещне някой висок Омар Шариф с мъжка чантичка, докато бившият партньор си прекарва вечерите, избухвайки в плач при вида на чашата, в която са си държали четките за зъби? Също като онези хора, които измислят лъжи за оправдание, за да не кажат истината дори когато истината е за предпочитане пред лъжата.

Веднъж чух моя приятел Саймън да отлага среща с момиче, по което страшно си падаше, защото имаше гнойна пъпка отдясно на носа и защото му се наложи да отиде на работа с нелепо сако от края на 70-те, предполагайки, че ще вземе нормалното си сако от химическо по време на обедната почивка, ама то не било готово.

Затова реши да каже на момичето, че няма да може да се видят, защото сестра му най-неочаквано му дошла на гости и трябвало да я забавлява, добавяйки най-безумно, че се налага да изгледа служебно няколко видеофилма, преди да отиде на работа сутринта, при което момичето му напомни, че вече й бил казал, че няма братя и сестри, и му предложи да отиде да изгледа филмчетата при нея, докато тя приготвя вечеря. Така или иначе, филмчета за гледане нямаше и той трябваше да оплете още по-сложна мрежа от лъжи. Случката приключи с това, че момичето, убедено, че той се среща с друга, след като това бе едва втората им среща, му каза повече да не й се обажда, а Саймън прекара вечерта в самотно пиене с пъпка на носа и сако от 70-те години.