Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 25

Хелън Филдинг

Умните хора биха казали, че Даниел трябва да ме харесва такава, каквато съм, но аз съм дете на „Космополитан“-ската култура [Списание за мода и красота, предназначено за млади момичета. — Б. пр.], травматизирано от супермодели, прекалено много тестове („Харесва ли ме днешният мъж?“) и знам много добре, че нито личността ми, нито тялото ми са на нивото на тази култура, ако бъдат оставени сами на себе си. Но не издържам на напрежението. Ще анулирам срещата и ще прекарам вечерта в ядене на понички по анцуг, изплескан с яйце.

25 февруари, събота

55 кг (чудо: сексът се оказа действително най-добрата гимнастика), алкохолни единици 0, цигари 0, калории 200 (най-сетне открих тайната на неяденето — просто заменяш храната със секс).

6 ч. вечерта. О, радост! Прекарах деня в състояние, което мога да опиша единствено като сексуално опиянение, блеейки из апартамента усмихната и само вдигах разни предмети и пак ги оставях на местата им. Беше тъй прекрасно. Единственото кофти беше: 1) в мига, в който всичко свърши, Даниел каза: „По дяволите! Канех се да откарам колата в сервиза на Ситроен и забравих“ и 2) когато станах да отида до тоалетната, той ми изтъкна, че за крака ми се е залепил чорапогащник.

Ала в мига, в който започнаха да се разпръскват розовите облаци, ме завладя тревожно чувство. Ами сега какво? Никакви планове не бяха правени. Внезапно осъзнах, че пак чакам телефонът да звънне. Как е възможно след първата нощ положението между двата секса да остане тъй болезнено неуравновесено? Имам чувството, че съм положила изпит и сега очаквам резултатите.

11 ч. вечерта. О, Господи! Защо не ми се обажда Даниел? Сега ходим ли, или какво? Как така майка ми с лекота пърха от връзка на връзка, а аз дори една не мога да отлепя от пода? Може би тяхното поколение по го бива да завързва връзки? Може би не хленчат по цял ден, че били параноични и неуверени в себе си. Може би е за предпочитане да не си прочел в живота си нито една книга по самоусъвършенстване.

26 февруари, неделя

56 кг, алкохолни единици 5 (давя мъката), цигари 23 (опушвам мъката), калории 3856 (задушавам мъката с юрган от тлъстини).

Будна, сама, си представям майка ми в леглото с Хулио. Самоизяждам се от погнуса от визията на родителския, или по-скоро полуродителския секс, възмутена съм от името на баща си, изпитвам здрав, себичен егоизъм при мисълта за предстоящите ми още трийсет години необуздани страсти (свързвани с чести мисли за Джоана Лъмли и Сюзан Сарандън), но преди всичко съм обзета от завист и се чувствам глупаво, че съм сама в леглото в неделя сутрин, докато над шейсетгодишната ми майка вероятно тъкмо се кани да повтори... О, Боже, не понасям вече подобни мисли.