Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 24
Хелън Филдинг
Опитах се да обясня на мама, че не казва истината, но тя така преливаше от похот, че нямаше реална представа за нищо.
— Станала си крайно цинична и подозрителна, скъпа — обвини ме тя. — Хулио — ха-ха-ха-ха — е само приятел. Имам нужда от лично пространство.
Така че в крайна сметка, за да не й счупи хатъра, татко се мести в покоите на починалата баба на Алкънбери в долната част на тяхната градина.
Мн. уморена. Татко взе да ми звъни по няколко пъти на нощ просто да си поговорим.
57 кг, алкохолни единици 2, цигари 19, мастни единици 8 (ама че гадно понятие — никога преди не съм се сблъсквала с реалността на маста, цвърчаща под кожата на дупето и бедрата. От утре се връщам към броенето на калориите).
Том се оказа съвършено прав. Толкова ми е пламнала главата от мама и татко и толкова съм капнала от отчаяните телефонни обаждания на баща ми, че почти не забелязвах Даниел. Чудотворният резултат е, че той се е лепнал за мен. Днес обаче се направих на неповторим задник. Влязох в асансьора, за да ида да си купя сандвич, и попаднах вътре на Даниел и Саймън от „Маркетинг“. Разговаряха за футболисти, арестувани за продажба на мачове.
— Чу ли за тази история, Бриджет? — попита Даниел.
— Ами да — излъгах аз, чудейки се какво да кажа. — Голяма работа. Нали има закон за свободната търговия? Не виждам за какво е цялата тая шумотевица.
Саймън ме изгледа, сякаш са ми поникнали рога, а Даниел ме съзерцава недоумяващо няколко мига, след което избухна в смях. Смя се и се смя, докато двамата със Саймън си слязоха на етажа, след което се обърна и ми каза през рамо, докато вратите на асансьора се затваряха:
— Ожени се за мен.
Хммм.
56,5 кг (ех, да мога да задържа под 57 кг, а не да изплувам и потъвам нагоре-надолу като удавница, давеща се в тлъстини), алкохолни единици 2, цигари 17 (предлегловни притеснения — напълно разбираемо), калории 775 (последен опит да сляза до 55 кг преди утрешния ден).
8 ч. вечерта. По дяволите. Компютърните съобщения някак си се самонажежиха до трескавост. В 6 ч. си надянах решително палтото и си тръгнах, едва ли не за да се сблъскам с Даниел, който се качи в същия асансьор на по-долния етаж. И ето ни само двама, той и аз, насред мощно електрическо поле, притегляни неудържимо като два магнита. Внезапно асансьорът спря и ние се разделихме, задъхани, тъкмо когато Саймън от „Маркетинг“ влезе с отвратително грозен шлифер, увит около дебелото му туловище.
— Бриджет — рече той с подла усмивчица, докато аз неволно си придърпвах надолу полата, — имаш вид, сякаш са те спипали да вършиш свободна търговия.
На излизане от сградата Даниел ме настигна и ме покани да вечеряме утре. Урааа!
Полунощ. Ху. Останах без капчица сила. Нали не е нормално да се готвиш за среща като за събеседване за работа? Подозирам, че невероятно начетеният ум на Даниел може да се окаже досаден, ако нещата се задълбочат. Може би трябваше да залитна по някой по-млад и глупав, който да ми готви, да ми пере дрехите и да се съгласява с всичко, което му кажа. Откакто съм се прибрала от работа, за една бройка да получа дискова херния, докато пъшках по време на напрегнатия час по аеробика, драх голото си тяло седем минути с твърда четка, чистих апартамента, зареждах хладилника, скубах си веждите, преглеждах вестниците и „Най-нови сексуални техники“, пусках пералнята и сама си обезкосмявах краката, тъй като беше прекалено късно да искам час в козметичен салон. Завърших деня, коленичила върху пешкир, докато се опитвах да сваля восъчна лентичка, плътно залепена за задната част на прасеца ми, и в същото време гледах новините, опитвайки се да си изработя интересни мнения относно текущите събития. Кръстът ме боли, главата ми пулсира, краката ми са алени и целите в бабуни восък.
