Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 21

По пътя за метрото от пръв поглед можех да позная кой е получил картичка-валентинка и кой не. Всеки се оглеждаше и се опитваше да улови погледа на другия, при което или се подхилкваше високомерно, или извръщаше очи, за да прикрие чувствата си.

Добрах се до офиса, за да намеря Пърпетуа с букет колкото овца върху бюрото й.

— А, Бриджет — ревна тя, за да не би някой да не чуе. — Колко букета получи?

Пльохнах на стола си, просъсквайки: „Млъкни ма!“ с ъгъла на устата, като унизен пубертет.

— Кажи де, колко?

Имах чувството, че ще докопа ухото ми и ще започне да го извива, или нещо подобно.

— Цялата тая дандания е нелепа и безсмислена. Комерсиална експлоатация и нищо повече!

— Знаех си, че нищо не си получила — грачеше Пърпетуа. Чак тогава забелязах, че Даниел ни слуша от другия край на стаята и се превива от смях.

15 февруари, сряда

Неочаквана изненада. Тъкмо излизах от къщи за работа, когато забелязах върху масата в коридора на по-долния етаж розов плик — явно закъсняла валентинка, надписана „За тъмнокосата красавица“. За миг засиях, въобразявайки си, че е за мен и дори се видях като смугъл, таен обект на мъжкото желание по улиците. После си припомних проклетата Ванеса и елегантно подстриганата й черна коса.

9 ч. вечерта. Тъкмо се прибрах, а картичката още си беше там.

10 ч. Още е там.

11 ч. Невероятно. Валентинката е все така върху масата. Явно Ванеса не се е прибрала.

16 февруари, четвъртък

56,5 кг (отслабване чрез тичане по стълбите), алкохолни единици 0 (отлично), цигари 5 (отлично), калории 2452 (не мн. д.), слизания до долния етаж да проверя дали пликът с валентинката е още там 18 (лошо за психологическото здраве, но добре за линията)

Картичката е още там! Явно това е нещо като изяждането на последния бонбон или последното парче торта. И двете сме прекалено възпитани, за да я вземем.

17 февруари, петък

56,5 кг, алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 2 (мн.д.), калории 3241 (лошо, но ги изгорих по стълбите), проверки на картичката 12 (маниакално).

9 ч. сутринта. Картичката е още там.

9 ч. вечерта. Още е там.

9,30 вечерта. Още е там. Повече не издържам. Ванеса явно си беше у дома, тъй като от апартамента й миришеше на готвено, така че почуках.

— Мисля, че е за теб — казах аз и й протегнах валентинката, щом тя отвори вратата.

— Аз пък мислех, че е за теб — отвърна Ванеса.

— Дали да не я отворим? — предложих.

— Добре.

Подадох й я, тя ми я върна с кикот. Аз пак й я подадох. Обичам момичетата.

— Хайде, давай — насърчих я и тя отвори плика с кухненския нож, който държеше. Картичката беше доста изискана и имаше вид на купена от картинна галерия.

Ванеса опъна лице.

— Нищо не ми говори — рече и ми я подаде. Вътре пишеше: „Малко безсмислена комерсиална експлоатация за скъпата ми фригидна крава.“ Аз нададох висок писък.

10 ч. вечерта. Току-що говорих с Шарън и й разправих цялата история. Тя ме посъветва да не допускам да ми завърти главата с евтина картичка и да зарежа Даниел, тъй като не е добър човек и нищо хубаво няма да излезе от цялата работа. Обадих се на Том за второ мнение, най-вече дали да се обадя на Даниел през уикенда.