Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 2

13 парченца сирене и ананас, набучени на клечка. Остатък от новогодишния купон.

Порция от пуйката с къри, грах и банани на Уна Алкънбери.

Парче „Малинов сюрприз“ на Уна Алкънбери, приготвен от бисквити, компот от малини, тонове разбита сметана и захаросани череши за украса.

Пладне. Лондон, моя си апартамент. Фу! Последното нещо, за което съм настроена физически, емоционално и умствено, е да шофирам чак до Графтън Ъндъруд за пуйката с къри (шведска маса), която Уна и Джефри Алкънбери традиционно организират всяка година на 1 януари. Джефри и Уна са най-добрите приятели на моите родители и — както чичо Джефри не пропуска да ми напомни — ме познават от времето, когато съм препускала из зелената площ пред къщата им както ме е майка родила. Мама се обади в 8,30 сутринта на 3 август и ме насили да обещая, че ще отида. Пристъпи към въпроса хитроумно заобиколно.

— Здравей, миличка. Обаждам се да те попитам какво искаш за Коледа.

— Коледа?!

— Изненада ли предпочиташ, детето ми?

— Не! — уплаших се аз. — Пардон, мисълта ми беше...

— Дали пък няма да предпочетеш колелца за куфара си.

— Та аз нямам куфар!

— Тогава защо да не ти подаря едно куфарче с колелца. Нали ги знаеш, като на стюардесите.

— Имам си пътна чанта.

— Не можеш да се излагаш с тая опърпана брезентова торба. С нея приличаш на изпаднала Мери Попинс. Обикновен малък спретнат куфар, на който му се издърпва дръжката. Нямаш представа колко много побира. В тъмносиньо ли го искаш или в червено, а може и в двата цвята.

— Мамо! Часът е осем и половина сутринта. В разгара на лятото. Умирам от жега. Не искам стюардески куфари.

— Джули Ендърби има такъв. Каза, че все него използва.

— Коя е Джули Ендърби?

— Как не я познаваш! Дъщерята на Мейвис Ендърби. Джули! Онази с фантастичната служба в „Артър Андърсън“...

— Мамо...

— Все с него пътува.

— Не искам куфар на колелца.

— Знаеш ли какво, най-добре тримата с Джейми и татко ти да направим комбина и да ти купим нов голям куфар на колелца.

Омаломощена, аз отстраних слушалката от ухото си и взех да се питам къде ли е коренът на този коледен устрем на колелца. Когато отново я опрях до ухото си, чух:

— ... дори си имат отделение за козметични шишенца и какво ли не. Другото, което ми хрумна, е пазарска количка.

— А ти какво искаш за Коледа? — попитах отчаяно, докато премигвах от ослепяващото августовско слънце.

— Нищо — рече тя разсеяно. — Всичко си имам. И да не забравя, миличка — изсъска внезапно, — нали ще дойдеш на пуйка с къри у Джефри и Уна на първи януари?

— Ами да ти кажа правата... — паникьосах се аз до припадък. Какво можех да измисля за оправдание? — Май ще работя на първи януари.

— Няма значение. Ще дойдеш след работа с колата. Казах ли ти, или забравих? Малкъм и Илейн Дарси също ще дойдат и ще доведат Марк. Нали го помниш? Той е от най-големите адвокати в момента. Купища пари. Разведен. Започва чак в осем.

Боже Господи. Поредният странно издокаран любител на опера с бухнала коса, сресана на път.

— Мамо, казах ти. Не искам да ме уреждаш с разни...

— Хайде стига. Уна и Джефри организират коледно парти още от времето, когато ти търчеше по поляната им както те е майка родила. Ще дойдеш, разбира се. Тъкмо ще сефтосаш новия си куфар.