Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 6
Хелън Филдинг
Най-лошото беше, че мама и Уна не мирясаха. Накараха ме да се разхождам из салона с подноси с кисели краставички или напитки в отчаяни опити да накарат пътят ми да се пресече отново от Марк Дарси. Накрая дотолкова изкрейзиха от отчаяние, че в мига, в който се озовах на около два метра от него, Уна се метна през стаята и каза:
— Марк, да не забравиш да вземеш телефона на Бриджет, преди да си тръгнеш, та да можеш да я потърсиш, като се прибереш в Лондон.
Усетих как пламвам. Просто почувствах как червенината пълзи нагоре по врата ми. Марк сигурно си е помислил, че аз съм я подучила.
— Убеден съм, че Бриджет и без мен води пълноценен живот, госпожо Алкънбери — рече той. Хм. Не че съм искала да ми вземе телефонния номер, но не ми беше приятно и да заяви пределно ясно, че не го иска. Погледнах надолу и видях, че е обул бели чорапи на жълти пчелички.
— А мога ли да те изкуша с една кисела краставичка? — попитах, за да покажа, че съм имала невинна причина да се приближа до него, при това определено краставичарска, а не телефонна.
— Не, благодаря — отвърна той и ме изгледа тревожно.
— А пълнена маслинка? — заинатих се аз.
— Не, наистина.
— Мариновано лукче? — продължих да го насърчавам. — Цвекло на клечка?
— Благодаря — отчая се той и си взе маслина.
— Да ти е вкусно! — победоносно изрекох аз. Към края на партито видях как майка му и Уна го притискат от двете страни, подбутват го към мен и стоят плътно зад гърба му, докато той изричаше сковано:
— Искаш ли да те откарам до Лондон? Аз оставам тук, но мога да изпратя колата.
— Как, сама? — попитах аз.
Той премигна.
— Марк има служебна кола с шофьор, глупаво дете! — намеси се Уна.
— Благодаря ти, много мило — отвърнах аз, — но ще си тръгна сутринта с влака.
2 ч. през нощта. Защо съм толкова непривлекателна? Защо? Дори мъж с чорапи на пчелички ме намира ужасна. Мразя новогодишните празници. Мразя всички. С изключение на Даниел Клийвър. Но пък си имам гигантски, голям колкото поднос млечен шоколад върху нощното шкафче, остатък от Коледа, и миниатюрни шишенца джин и тоник. Ще ги опердаша и ще изпафкам една цигара.
59 кг (плъзгам се в бездната на затлъстяването — защо? защо?), алкохолни единици 6 (отлично), цигари 23 (мн. д.), калории 2472.
9 ч. сутринта. Фъх! Мисълта за ходене на работа направо непоносима. Единствената утеха е, че ще видя отново Даниел, но дори това не е препоръчително, тъй като съм дебела, имам пъпка на брадичката и единственото ми желание е да се въргалям в леглото, да ям шоколад и да гледам коледни предавания. Крайно несправедливо е, че Коледа, с нейните неуправляеми и натоварващи както финансите, така и емоциите предизвикателства, първо я натрисат на човека, без да го питат, а след това грубо му я изтръгват от ръцете тъкмо когато понавлиза в настроението й. Вече бях започнала да се наслаждавам на усещането, че нормалните дейности са суспендирани и че си е напълно в реда на нещата да се излежавам, докато ми се лежи, да пъхам в устата каквото ми се прииска, да пия алкохол всеки път, когато същият се мерне покрай мен, дори сутрин. А сега внезапно трябва с едно щракване на пръстите отново да си наложим самодисциплина като млади ловджийски хрътки по време на дресировка.
