Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 5

— Марк, това е Бриджет, дъщерята на Колин и Памела — продължи Уна, порозовяла и пърхаща. — Бриджет работи в издателство, нали така беше, Бриджет?

— Да, така е — отвърнах аз звънко и членоразделно, сякаш се обаждах по телефона в радиопредаване и всеки момент ще попитам Уна дали мога да поздравя приятелите си Джуд, Шарън и Том, брат ми Джейми, всички колеги, мама, татко и накрая гостите на коледна пуйка с къри.

— Е, ще ви оставя насаме вас, младите — изми си Уна ръцете. — Сигурно ви е писнало до смърт от дъртофелници като нас.

— Няма такова нещо — неловко измънка Марк Дарси и направи несполучлив опит да се усмихне, при което Уна, след като подбели очи, притисна ръка към гръдта си и нададе звънлив кикот, ни изостави насред крайно лепкаво мълчание.

— Аз... хм... Четеш ли... Чела ли си напоследък нещо интересно? — попита той.

О, за Бога!

Взех трескаво да ровя из ума си кога за последно съм чела истинска книга. Проблемът с книгоиздателската работа е, че да четеш в свободното си време е все едно да си боклукчия и да тършуваш вечер из кофите. „Мъжете са от Марс, жените от Венера“, която взех от Джуди, но едва ли Марк Дарси, колкото и да ми се виждаше странен, беше готов да погледне на себе си като на марсианец. И тогава ме осени.

— Ами „Дързък отговор“ от Сюзан Фалуди — обявих победоносно.

Всъщност не съм я чела, но имам това категорично чувство, тъй като Шарън не спира да говори за тази книга. Пък и се чувствах на твърда почва, тъй като нямаше начин ромбоидно-пуловерен отличник в живота да е чел феминистки трактат от петстотин страници.

— Наистина? — оживи се той. — Прочетох я още щом излезе. Но не намираш ли, че е прекалено нравоучителна?

— Е, чак прекалено... — взех да пелтеча и да ровичкам из главата си как да се измъкна от пачите яйца, на които се самонасадих. — При вашите ли караш новогодишните празници?

— Да — рече той възторжено. — И ти ли?

— Да. Всъщност не. До късно бях на един купон в Лондон. Още съм снощна — не спирах да дрънкам притеснено, та да не си помислят мама и Уна, че съм толкова непохватна с мъжете, че дори с Марк Дарси не мога да побъбря. — Все си мисля, че изпълнението на новогодишните решения няма как да започне още на първи януари. Първият ден на годината е нещо като продължение на новогодишната нощ и пушачите няма начин да спрат внезапно да пушат, щом удари полунощ, още повече, че организмът им е фрашкан с никотин. И диета не може да се започне като хората, защото няма как да вземеш да се храниш пълноценно, когато единствената ти мисъл е борбата с махмурлука. Затова е редно изпълнението им да започне на втори януари.

— Защо не хапнеш нещо? — попита той и най-неочаквано се стрелна към отрупаната маса, зарязвайки ме да стърча сама до книжните лавици, докато всички ме гледаха замислено. „Ето значи защо Бриджет не може да се омъжи. Тя отблъсква мъжете.“