Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 19

— Не ми се обаждай — продължаваше съобщението. — Ще се видим утре.

Какво става? Прескочих до ъгъла, защото притрепервах за цигарка. Върнах се и заварих съобщение от мама. Май и тя се кани да обядва с мен утре. Щяла да донесе парче сьомга и ще е тук в един.

Звъннах пак на Джейми и този път получих двайсет секунди Брус Спрингстийн [Прочут американски рокпевец, композитор и китарист (роден 1949 г.), чиято най-известна песен се нарича „Роден съм да бягам“. — Б. пр.], последван от ръмженето на Джейми: „Скъпа, роден съм да бягам... от телефонния секретар“.

Неделя, 12 февруари

57 кг, алкохолни единици 5, цигари 23 (нищо чудно), калории 1647.

11 ч. сутринта. А, не, не могат да ми се натресат и двамата едновременно. Може би цялата история с обяда е просто дебелашка шега от страна на родителите ми, породена от прекаляване със сапунени опери и комедийни сериали. Току-виж, майка ми се появила с жив кефал, теглен на въженце и пляскащ с опашка, за да обяви, че зарязва татко заради него. Или пък баща ми ще се провеси с главата надолу от горния прозорец, облечен в някаква национална носия, ще скочи със замах в стаята и ще започне да налага мама по главата с овчи пикочен мехур, или ще падне по лице от гардероба с пластмасов нож, забит в гърба. Само чаша водка с малко доматен сок може да намести нещата. В края на краищата почти е обяд.

12,05 през нощта. Мама се обади. „Нека тогава той да дойде — каза. — Нека пак се наложи, както винаги, дявол да го вземе. (Мама по принцип не ругае, а използва какви ли не евфемизми.) И сама ще ми е добре. Ще почистя къщата като шибаната Джърмейн Гриър. [Австралийска писателка и видна феминистка (родена 1939 г.), автор на «Женски евнух», «Секс и съдба», «Пълноценна жена». — Б. пр.]“ (Господи, възможно ли е, въобразимо ли е да е била пияна? Мама пие само от време на време в неделя вечер по чашка сладко шери, откак през 1952 г. се напила от чаша ябълково вино на двайсет и първия рожден ден на Мейвис Ендърби и не пропуска често-често да напомня този факт: „Няма нищо по-грозно от пияна жена, миличка.“)

— Мамо, недей. Не може ли да обсъдим всичко по време на обяда? — попитах аз, сякаш това беше „Безсъници в Сиатъл“ и обядът ще свърши с мама и татко, хванати за ръце, докато аз намигам сладуресто в камерата със светеща раница на гърба.

— Ти само почакай — зловещо издума тя. — Ще разбереш какви са мъжете.

— Ама аз вече...

— Трябва да затварям, съкровище — прекъсна ме тя. — Ще изляза и ще легна с мъж!

В два часа на вратата позвъни татко с грижливо сгънат неделен вестник в ръка. Докато се настаняваше на канапето, лицето му се сгърчи и сълзи се застичаха обилно по бузите му.

— Откак ходи в Албуфейра с Уна Алкънбери и Одри Коулс е все такава — хлипаше той, опитвайки се да обърше буза с юмрук. — Щом се върна, взе да твърди, че трябва да й се плаща за домакинската работа и че си е прахосала живота като наша робиня. (Наша робиня? Знаех си аз, че съм виновна за всичко. Ако бях по-свестен човек, мама нямаше да спре да обича татко.) Иска за известно време да се изнеса от къщи и... и... — Той кротко се затресе в хлипове.