Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 17
Хелън Филдинг
— Извинявам се заради тези несретници. Нали не си се засегнала? — прошепна Магда, която много добре разбираше как се чувствам.
— Искаш ли да те откарам? — предложи братът на Джереми и придружи предложението си със сочна уригня.
— Чакат ме в един нощен клуб — изчуруликах аз и забързах по улицата. — Благодаря за чудесната вечер!
След което взех едно такси и избухнах в сълзи.
Полунощ. Ха-ха. Току-що говорих с Шарън.
— Трябваше да им кажеш: „Не съм омъжена, защото съм единачка, скапани самодоволни, преждевременно остаряващи, тесногръди мизерабъли — развилня се приятелката ми. — И защото съществува повече от един шибан начин на живот! Всяко четвърто домакинство се състои от един член, повечето в кралското семейство са неженени, социологическите проучвания показват, че младите мъже в тази страна изобщо не стават за брак и в резултат на това съществува цяло едно поколение неомъжени момичета като мен, със собствени доходи и свои домове, които си живеят живота и хич не им трябва да перат чуждите чорапи. И щастието ни щеше да е непомрачено, ако тъпанари като вас не съзаклятничеха, за да ни карат да се чувстваме глупаво само защото ни завиждате.“
— Единачка! — изревах аз щастливо. — Ура за единачките!
Даниел още не се е обадил. Не ми се мисли за цяла една неделя, просната до безкрай отпреде ми, когато всеки освен мен се въргаля в леглото с някого, киска се и прави секс. Най-лошото е, че остава само седмица и нещо до неизбежното унижение на Деня на влюбените. Няма начин да получа дори една от традиционните картички. Сериозно се замислям дали да не пофлиртувам енергично с някой, който би могъл да се самопредума да ми изпрати честитка, но отхвърлям мисълта като неморална. Ще трябва с достойнство да приема пълното унижение.
Хм. Сетих се. Май ще ида да се видя отново с мама и татко, тъй като се тревожа за баща си. И тогава ще се чувствам като грижовен ангел или светица.
2 ч. следобед. Издърпано бе изпод краката ми последното миниатюрно чердже на сигурността. Великодушното ми предложение да направя внезапно грижовно посещение бе посрещнато от странно звучащ баща.
— Ъъ... не знам, миличка. Би ли почакала?
Щях да падна. Част от високомерието на младостта (да, младостта!) е увереността, че родителите ти ще зарежат начаса каквото и да правят и ще те приветстват с разтворени обятия в секундата, в която решиш да им се натресеш. Той се върна след малко.
— Виж, Бриджет, ние с майка ти си имаме малко проблеми. Искаш ли да ти се обадим към края на седмицата?
Проблеми? Какви проблеми? Опитах се да изтръгна от татко обяснение, но нищо не постигнах. Какво става? Нима целият свят е обречен на емоционална травма? Горкият татко. Нима сега на всичкото отгоре ще бъда и трагична жертва на разбито гнездо?
56.5 кг (вътрешната тежест внезапно изчезна — мистерия), алкохолни единици 1 (мн. д.), цигари 9 (мн. д.), калории 1800 (д.).
Даниел се връща на работа. Ще бъда равнодушна и хладна, ще помня, че съм стойностна жена и нямам нужда от мъже, за да бъда пълноценна, най-малко от него. Няма да пращам никакви съобщения и изобщо няма да го забелязвам.
