Читать «Дневникът на Бриджет Джоунс» онлайн - страница 16

11,45 вечерта. Божичко. Бяхме аз, четири женени двойки и братът на Джереми (умряла работа — червени тиранти и червено лице. Нарича жените „кобилки“).

— Е — изрева Козмо, докато ми наливаше питие, — как върви любовта?

О, не. Защо го правят? Защо? Може би самодоволните женени общуват само с други самодоволни женени и вече не умеят да общуват с индивиди. Може би наистина изпитват нужда да ни покровителстват и да ни карат да се чувстваме неудачници. Или може би до такава степен са влезли в сексуалния коловоз, че си мислят: „Там някъде навън има цял един друг свят“ и се надяват да изживеят чрез нас силна тръпка, карайки ни да споделяме умопомрачителни подробности от сексуалния ни живот.

— Вярно, Бридж, защо още не си се омъжила? — попита Уони (глезено от Фиона, жена на Козмо, приятеля на Джереми) уж със загриженост, докато поглаждаше бременния си корем.

Защото не искам да свърша като теб, тлъста, досадна краво — ми идеше да й отвърна, или: — защото, ако ми се налага да приготвям вечеря на Козмо и да легна дори веднъж в едно легло с него, да не говорим за всяка вечер, бих предпочела да си откъсна главата и да я изям, — или: — защото да си призная, Уони, под дрехите цялото ми тяло е покрито с люспи. Но премълчах, защото иронията на положението се състоеше в това, че не исках да я засегна. Затова се усмихнах извинително, при което един на име Алекс се обади:

— Ами, нали знаете, прескочиш ли определена възраст...

— Именно. Всички свестни мъже вече са взети — додаде Козмо, като се потупа по огромното шкембе и се заля в самодоволен смях, при което бузите му се затресоха.

По време на вечерята Магда ме беше курдисала в кръвосмесителен секс-сандвич между Козмо и онзи умопомрачителен досадник, брата на Джереми.

— Време ти е да се поразтичаш и да се уредиш с някого, момичето ми — продължи Козмо, докато изливаше поне четвърт „Пойяк“, реколта 1982, директно в гърлото си. — Времето ти изтича.

Аз самата вече бях погълнала не по-малко от половинка „Пойяк“.

— Не си спомням един на три брака ли свършваше с развод, или всеки втори? — попитах завалено, опитвайки се безпредметно да демонстрирам сарказъм.

— Съвсем сериозно ти говоря — настоя той, без да ми обръща внимание. — В службата е пълно с такива като теб — стари моми, прехвърлили трийсетте. При това физически прекрасни екземпляри. Не могат да си набавят мъже.

— Всъщност не това ми е проблемът на мен — заявих аз, издишвайки дим и размахвайки цигара във въздуха.

— Ууу, разправи ни — обади се Уони.

— Казвай кой е — нареди Козмо.

— Да не си наблегнала на секса, момичето ми? — попита Джереми. Всички очи се обърнаха ококорено към мен. Всички усти се поотвориха и от тях потекоха лиги.

— Не е ваша работа — заявих надменно.

— Значи не е пипнала мъж — изграчи Козмо.

— Божичко, вече е единайсет! — изписка Уони. — Детегледачката!

И всички скочиха на крака и се заприготвяха да се прибират у дома.