Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 4

— Добре, Бриджет! — затътна той. — Мисля за новите жени лейбъристки. Мисля за образи и роли. Искам в студиото Барбара Фолет. Накарай я да разнищи Маргарет Бекет. Информация. Малка черна рокличка. Чорапи. Искам да видя Маргарет да прилича на секс с крака.

Понякога ми се струва, че абсурдът на нещата, които иска от мен Ричард Финч, няма граници. Един ден съм пусната да убеждавам Хариет Харман и Теса Джоуъл да стоят в супермаркет, докато аз питам минаващите купувачи могат ли да познаят коя коя е, друг път трябва да накарам изтъкнат ловец да бяга гол по гори и поля, преследван от глутница злостни лисици. Трябва да си намеря някоя по-смислена работа. Може би милосърдна сестра?

11,03 ч. сутринта. На писалището. Така, най-добре ще е да се обадя в пресцентъра на лейбъристите. Мммм. Все си спомням за чукането. Дано Марк Дарси да не ми се е ядосал истински тази сутрин. Дали е прекалено рано да му звънна в службата?

11,05 ч. сутринта. Да. Както пише в „Как да постигнеш любовта, която искаш?“… или май беше в „Как да запазиш любовта, която искаш?“, смесването на живота на един мъж и на една жена е деликатна работа. Мъжът е ловец, трябва да преследва. Ще изчакам той да се обади. Може би ще е най-добре да прочета вестниците и да понауча нещичко за политиката на новите лейбъристи в случай че наистина успея да се свържа с Маргарет Бекет… Пфу!

11,15 ч. сутринта. Ричард Финч отново се разкрещя. Спрял се е на темата за лова на лисици вместо за лейбъристките и трябва да направя репортаж на живо от Лестършир. Не бива да изпадам в паника. Аз съм уверена, интелигентна, отговорна и стабилна жена. Чувството ми за самата мен произтича не от светските ми постижения, а извира отвътре. Аз съм уверена, интелигентна… Божичко. Отвратително е. Не ми се излиза в свят, който е кръстоска между хладилник и плувен басейн.

11,17 ч. сутринта. Всъщност е мн. хубаво, че ще правя интервю. Голяма отговорност е, относително казано, разбира се, не е като да решиш дали да изпратиш крилати ракети в Ирак, или да защипеш главната артерия по време на хирургична операция, но все пак е възможност да смачкам пред камера фасона на някой убиец на лисици и да направя удар като Джереми Паксман с иранския… или иракския посланик.

11,20 ч. сутринта. Може дори да ме поканят да направя материал за „Нюзнайт“.

11,21 ч. сутринта. Или серия от тематични репортажи. Ура! Така, най-добре да събера… Ох. Телефонът.

11,30 ч. сутринта. Смятах да не се обаждам, но реших, че може да е интервюираният — сър Хюго Бойнтън — убиец на лисици с указания за силози, кочини от лявата страна на пътя и т.н., затова вдигнах слушалката. Беше Магда.

— Здрасти, Бриджет! Обаждам се само да ти кажа в гърнето! В гърнето! Направи го в гърнето!

Чу се силен трясък, последван от звука на течаща вода и писъци, достойни за мюсюлмани, колени от сърби, на фона на: „Мама ще пляска! Ще пляска!“

— Магда! — изревах аз. — Върни се!