Читать «Бриджет Джоунс: на ръба на разума» онлайн - страница 25

Бях си много добре, просто си седях мълчаливо, хапвах си и си пийвах, докато Марк внезапно не се обади:

— Мисля, че си напълно права, Луиз. Ако се наканя пак да гласувам за торите, ще трябва да ме убедят, че възгледите ми са: а) взети под внимание и б) приложени на практика.

Зяпнах го ужасена. Почувствах се като приятеля ми Саймън навремето — играел си с едни дечица на някакво гости, когато се появил дядо им, който се оказал Робърт Максуел. Едва тогава Саймън се вгледал в невръстните същества и забелязал, че всички са мини Робърт-Максуеловци с рошави веждички и масивни брадички.

Разбирам, че при започване на връзка с нов мъж между вас ще има различия, които трябва да бъдат уталожени или изгладени като остри ръбове, но никога, дори и след милион години, не бих предположила, че мога да легна с мъж, който гласува за консерваторите. Изведнъж осъзнах, че изобщо не познавам Марк Дарси и бе напълно възможно през всички седмици, когато излизахме, той тайно да е колекционирал ограничените издания на миниатюрни керамични животинки с нощни шапчици от последните страници на неделните притурки или да се е измъквал скришом на мачове по ръгби с автобус и да се е плезел на останалите шофьори през задното стъкло.

Разговорът ставаше все по-снобски и по-снобски, все по-нафукан и по-нафукан.

— Откъде знаеш, че е между 4,5 и 7? — лаеше Луиз към мъж, който приличаше на принц Андрю в раирана риза.

— Учил съм икономика в Кеймбридж.

— Кой ти е преподавал? — троснато запита друго момиче, сякаш тъкмо това щеше да реши спора.

— Добре ли си? — прошепна ми Марк с ъгълчето на устата си.

— Да — смънках аз с наведена глава.

— Но ти… трепериш. Казвай. Какво има?

Наложи се да му кажа.

— Ами да, гласувам за торите. Какво лошо има в това? — рече той и ме загледа невярващо.

— Шшшт — изсъсках аз и притеснено огледах масата.

— Какъв е проблемът?

— Ами просто — започнах аз и ми се прищя Шарън да е с мен, — ако аз гласувах за торите, щях да съм социален парий. Все едно да ида в кафене „Руж“ на кон, придружена от глутница копои, или да давам вечери на лъскави маси със спомагателни чинийки.

— Вместо да гласуваш като мен ли? — засмя се той.

— Ами да — смотолевих аз.

— Тогава за кого гласуваш?

— За лейбъристите, естествено — изсъсках аз. — Всички гласуват за лейбъристите.

— Е, мисля, че е доказано извън всякакво съмнение, че това не е така, поне досега — отсече Марк. — Но все пак ми е интересно защо.

— Какво?

— Защо гласуваш за лейбъристите?

— Ами… — Млъкнах и се замислих. — Защото, да гласуваш за лейбъристите, значи, че имаш леви убеждения.

— А! — това, изглежда, му се стори крайно забавно. Вече всички ни слушаха.

— И социалистически — добавих аз.

— Социалистически. Разбирам. Като социалистически означава…?

— Работническа солидарност.

— Е, Блеър не се кани да глези профсъюзите, нали? — заяде се той. — Виж само какво казва за четвъртата клауза.

— Да, ама торите са боклук.

— Боклук ли? — жегна се той. — Икономиката днес е в най-доброто си състояние от седем години насам.