Читать «Софи» онлайн - страница 8

В продължение на няколко секунди Софи го наблюдаваше занемяла, а устните й потрепваха конвулсивно в опитите й да изрази задушаващия я гняв. И тогава нещо в нея избухна и тя даде воля на чувствата си.

— Как смееш! Как смееш да искаш да се омъжа за този ужасен човек! Много добре знаеш, че го мразя!

Едгар грубо се изсмя.

— Смея, скъпа братовчедке, тъй като той има повече от седемдесет хиляди годишно и е наследник на маркиз Хиъфорд.

— Биксфорд — поправи го Елоиз. — Лейди Сийбрайт каза, че баща му е маркиз на Биксфорд, струва ми се. Или може би на Хартсфорд? — Поклати глава и въздъхна. — Не знам къде ми е умът напоследък. Просто не мога да се оправям с имената и титлите на представителите на висшето общество. Но помня съвсем определено, че семейното седалище е в Съмърсет и…

Синът й я прекъсна:

— Хиъфорд, Биксфорд… Името няма значение, само богатството.

— А самият човек? Ами моите чувства? Къде остават те? — възкликна девойката, не можеше да повярва на ушите си.

От думите й ставаше ясно, че са готови да я продадат като сребърните чаши на длъжника на някой търг. Братовчед й я удостои с нетърпелив поглед.

— Твоите чувства ли?

Девойката разпери гневно ръце.

— Не ти ли се струва от значение дали обичам мъжа, за когото ще се женя?

— Не.

Това бе по-скоро изсумтяване, отколкото отговор.

— Е, мене пък ме интересува.

Ново изсумтяване.

— И какво знае за любовта момиченце с жълто около устата като теб?

— Очевидно повече от теб — изсъска тя.

Той присви очи.

— О? Предполагам сега ще ми кажеш, че обичаш друг?

Тя предизвикателно го погледна.

— Точно така.

— О, Боже! Софи… скъпа — изхриптя Елоиз, винаги се задъхваше, щом се притесни. — Не си сторила нищо… което да те погуби… нали?

— Успокой се, майко. Разбира се, че не е. — Едгар премести поглед от разбунтувалата се Софи към тежко дишащата Елоиз. — Не сме я изтървали от погледа си толкова дълго, че да успее да направи нещо повече от това да си открадне една-две целувчици. Отново насочи вниманието си към своята братовчедка. — Да отгатна ли с кого си откраднала тези целувчици?

Девойката сви рамене.

— Защо да си играем на отгатване? Никога не съм пазила в тайна чувствата си към лорд Оксли.

— Оксли. Ха! — Той почти изплю думите. — Прост виконт само с десет хиляди на година. Става за някоя дъщеря на викарий или момиченце, което не може да се надява на нищо по-добро. Но ти, скъпа моя, можеш и ще отидеш много по-високо.

— И под „по-високо“ имаш предвид Линдхърст, предполагам? — презрително изрече Софи.

— Точно така. Защо да се задоволяваш с виконт, когато можеш да имаш бъдещ маркиз? И при това — богат?

— Защото не обичам Линдхърст и предпочитам да бъда виконтеса на мъжа, когото обичам, отколкото маркиза на човек, когото не понасям.

Младият мъж присви очи.

— А би ли ми казала как смяташ да се оправяш с неговите десет хиляди на година? Тази година ти изхарчи почти толкова само за рокли и всевъзможни дрънкулки.