Читать «Софи» онлайн - страница 180

Никълъс и баща му се спогледаха, след което маркизът рече:

— Откъде знаеш, че тя ги е взела?

— Защото я хванахме с откраднатите неща.

— Но аз ги връщах на местата им. Честно! — възкликна перачката.

— Вярно ли е това? — попита маркизата, като също се изправи.

— Да, вярно е, милейди — обади се госпожица Стюарт. — Ние с Джон седяхме пред камината в кухнята и тя очевидно не ни забеляза. Видяхме я как извади солницата и лъжиците от джоба на престилката си и ги постави на работната маса на готвачката. — Обърна се към Панси с изключително мила усмивка. — Би ли обяснила на нейно височество коя е причината да ги вземеш? — Тъй като момичето бе свело глава и шумно подсмърчаше, личната камериерка насърчително добави: — Всичко е наред, скъпа. Убедена съм, че нейно височество ще разбере.

При тези думи тя изгледа лейди Бересфорд умолително; маркизата кимна в отговор.

Все така с наведена глава и подсмърчаща, перачката заговори задавено:

— Имах нужда от пари, за да съ омъжа. Очаквам бебе, а ние с Езра ни можем да си позволим да съ оженим. Не и преди дъ си осигурим достатъчно пари, за да си купим ферма. Ний спестяваме от доста време, но шъ ни трябва още една година, а туй вече не ни устройва.

— Разбирам — прошепна Нейно височество. — И този Езра знае ли за плана ти да откраднеш сребърните прибори?

Младата жена вдигна рязко глава.

— О, не! Не, милейди! Няма по-честен човек от моя Езра. Той никога не би се съгласил да направя нещо нередно. Всичко туй си е само моя работа.

Маркизата и съпругът й се спогледаха смръщени.

— Виждам, че наистина си била отчаяна, Панси — обади се Никълъс. — Не разбирам само защо си ги върнала.

Панси погледна към Софи; по страните й се стичаха сълзи.

— Чух, чи полицейският пристигнал да отведе Софи заради извършеното от нея престъпление. Не можех да понеса туй да съ случи. Софи ми е приятелка, най-добрата ми приятелка. Всичко бих сторила зарад’ нея.

— Е, това изяснява положението — заяви Рентън и тръгна към нея. — Откраднатата собственост е възстановена, крадецът си призна. Остава само да я арестувам.

— Не! — Софи се изправи отново. Прекоси стаята, прегърна приятелката си и възкликна: — Не можете да я арестувате! След като е върнала собствеността, няма как да я обвините, че я е откраднала. — Срещна погледа на графа и рече: — Мъдър човек като вас, лорд Линдхърст, несъмнено ще се съгласи с мене.

Той кимна и се усмихна.

— Госпожица Барингтън е напълно права. Не е извършено истинско престъпление. Джон, моля те, пусни незабавно Панси.

Лакеят се подчини веднага.

— Но милорд! Не може просто така да пренебрегнете този инцидент — възпротиви се полицейският началник. — Това момиче е откраднало. Решението й да върне собствеността и да признае вината си определено не я извинява.

— Тя направи нещо много по-важно от това просто да върне среброто. Доказа верността си към семейство Съмървил — отвърна Никълъс.

— Тя доказа верността си към госпожица Барингтън, не към нашето семейство — озъби се Куентин.