Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 68

— Горкият Скрежко — чу Лутър едно от децата. Горкият Скрежко да върви на майната си, дощя му се да отвърне.

Найлоновото въже се впиваше в мускулите около глезените му. Лутър не смееше да помръдне, защото въжето можеше и да се скъса. От земята все още го деляха повече от два метра, тъй че едно падане щеше да е фатално. Както си висеше с главата надолу, той се опита да диша равномерно, а и да си събере ума. Отдолу чу гръмогласния Фромайър. О, няма ли някой да се смили и да ме застреля? — простена безгласно той.

— Добре ли си, Лутър? — попита Фромайър.

— Страхотно, Вик, благодаря, а ти? — Лутър отново се завъртя, съвсем леко, от вятъра. Скоро се озова с лице към улицата, по-точно към събралите се съседи, хората, които най-малко искаше да вижда в момента.

— Донесете стълба — предложи някой.

— Това кабел ли е около краката му? — попита друг.

— Къде е закрепено въжето? — поиска да знае трети. Всички гласове бяха познати, но Лутър не бе в състояние да различи кой чий е.

— Обадих се на деветстотин и единайсет — чу се и гласът на Шийл.

— Благодаря ти, Уолт — отчетливо произнесе Лутър по посока към тълпата. Само дето отново се завърташе към къщата.

Както си висеше и чакаше смъртта, по-точно въжето да се изхлузи или да се скъса, Лутър още по-силно намрази Коледата. Ето какво му причиняваше тоя празник.

Виновна за всичките беди беше Коледата.

А мразеше и съседите си до един, и млади, и стари. Те се тълпяха на алеята долу, чуваше ги как приближават и както се въртеше, виждаше и закъснелите, които бързаха да не изпуснат зрелището.

Някъде горе въжето припука, може би някой възел се развърза, Лутър пропадна с още двайсетина сантиметра и пак увисна неподвижно. Тълпата ахна; без съмнение някои бяха готови да нададат окуражителни възгласи.

С гръмовен глас Фромайър раздаваше заповеди, сякаш подобни ситуации за него бяха всекидневие. Появиха се две стълби, които Лутър видя да застават от двете му страни. От задната площадка Нед Бекър се развика, че е открил на какво се крепят кабелът и въжето и че по негово мнение нямало да издържат още дълго.

— Кабелът включен ли е? — попита Фромайър.

— Не — отвърна Лутър.

— Ще те свалим, без да пострадаш, ясно?

— О, да, моля ви се.

Фромайър се катереше по едната стълба, Нед Бекър по другата, а някъде долу Лутър мяркаше и Суейд Кър, Ралф Бриксли, Джъд Голди и други от по-старите приятели от улицата.

Животът ми е в техните ръце, каза си Лутър и затвори очи. Тежеше осемдесет и седем килограма, с пет килограма и половина по-малко от обичайното заради отслабването преди пътешествието, и сега вече започна да се пита как точно възнамеряват да го развържат, че и да го спуснат невредим на земята. Спасителите му бяха мъже на средна възраст, които напрягаха мускули единствено на игрището за голф. Не знаеше някой от тях да вдига тежести. Суейд Кър беше мършав вегетарианец, който и вестника си не можеше да държи, а ето че тъкмо той пръв се изстъпи с план как да приземят Лутър.