Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 58

— Най-добре ще е да обясните.

— Как да ви кажа, Уес Трогдън ми позволи да взема на заем коледната елха. Замина преди час, а ние със Спайк тъкмо я пренасяме.

— Спайк ли?

Лутър се обърна, погледна количката, тясното местенце, където допреди малко се беше свирало момчето. Него го нямаше, а и по улицата не се виждаше.

— Да, едно от съседските деца.

Уолт Шийл се оказа на първия ред. Шоуто бе жестоко. Бев си беше легнала, опитваше се да си почине. Но смехът на съпруга й беше толкова силен, че тя дойде да провери какво става.

— Изнеси си стол да погледаш, мила, спипаха Кранк да краде чужда елха.

Бекърови също си умираха от възторг.

— Получихме обаждане, че се върши грабеж — рече Трийн.

— Няма такова нещо. Кой се е обадил!

— Мистър Шийл. Чия е количката?

— Не зная. На Спайк.

— Значи и нея сте откраднали — заключи Трийн.

— Нищо не съм откраднал.

— Съгласете се, мистър Кранк, че всичко това изглежда доста подозрително — намеси се Салино.

Да, при нормални обстоятелства Лутър би бил принуден да признае, че цялата сцена е някак необичайна. Блеър обаче скъсяваше разстоянието до дома си с всяка изминала минута и сега нямаше време да се огъва.

— Съвсем не, сър — заяви той. — Толкова често взимам от Трогдън елхата на заем.

— Най-добре ще е да дойдете с нас за разпит — отсъди Трийн и дръпна чифт белезници от колана си. Гледката на сребърните кръгове направо довърши Уолт Шийл. Бекърови вече дъх не можеха да си поемат.

А Лутър усещаше коленете си да омекват.

— Недейте така, сигурно не говорите сериозно.

— Качвайте се отзад!

Лутър седеше приведен на задната седалка и за пръв път в живота си обмисляше възможността за самоубийство. Двете горили отпред разговаряха по радиостанцията нещо за издирване на собственика на откраднатото. Лампите отгоре все още святкаха, а Лутър искаше да им наговори толкова много неща. Пуснете ме! Ще ви съдя! Спрете проклетите светлини! Догодина ще купя десет календара! Просто вземете и ме застреляйте!

Ако в този момент Нора се прибереше у дома, щеше да подаде молба за развод.

Близнаците Кърби, истински осемгодишни бандитчета, живееха в долния край на Хемлок, но сега по някаква причина се оказаха наблизо. Те приближиха колата, минаха отзад и зяпнаха право в очите Лутър, който просто си пожела земята да се продъни. Ето че се присъедини и малкият Белингтън и тримата се вторачиха немигащо в него, сякаш бе убил майките им.

Спайк пристигна на бегом, следван от Вик Фромайър. Полицаите излязоха от колата, поговориха с него, после Трийн разгони хлапетата и позволи на Лутър да излезе.

— Той има ключ — обясняваше Вик и Лутър едва тогава си припомни, че наистина разполага с ключа от гаража на Трогдън. Ама че тъпанар! — Познавам и двамата — не спираше Вик. — Това не е обир.

Ченгетата си шушукаха минута-две, а в това време Лутър полагаше усилия да избегне широко отворените втренчени очи на Вик и Спайк. Той се огледа, едва ли не очаквайки Нора да се появи с колата на алеята и тутакси Да получи инфаркт.

— Ами елхата? — обърна се Салино към Вик.

— Ако казва, че Трогдън му я е дал на заем, значи такава е истината.