Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 57

Няма да се предаваш, старче.

Лутър се напъна отново и повдигна дървото. Спайк подмуши количката и, естествено, металната стойка се оказа по-широка от дъното на този модел „Рейдио Флайър“. Лутър я закрепи в някакво близко до хоризонталното положение и минута-две я изучава.

— Ти седни тук — рече той, като посочи на момчето местенцето в количката непосредствено под елхата. — Ще я държиш да не се килне. Аз ще бутам.

— Мислите, че ще стане? — Спайк май не беше много-много убеден.

Оттатък улицата Нед Бекър си човъркаше нещо, когато внезапно мярна как елхата изчезва от прозореца на Трогдън. Изминаха пет минути и ето че тя се появи в гаража, където двама — възрастен мъж и момче — нещо се бореха с нея. Взря се по-усърдно и разпозна Лутър Кранк. Без да го изпуска от поглед, той се обади на Уолт Шийл от мобилния си телефон.

— Здрасти, Уолт, тук е Нед.

— Весела Коледа, Нед.

— Весела Коледа, Уолт. Виж, в момента гледам към къщата на Трогдън. Изглежда, Кранк се е побъркал.

— Че как тъй?

— Краде им елхата.

Лутър и Спайк стъпиха на алеята пред дома на Трогдън, която имаше лек наклон към улицата. Лутър беше отзад и държеше здраво, оставяйки количката лекичко да напредва. Уплашеният Спайк стискаше дървото.

Шийл отиде до предната врата на дома си и когато с очите си видя, че се върши кражба, набра 911.

— Девет едно едно — обади се диспечер.

— Тук е Уолт Шийл, Хемлок Стрийт четиринайсет осем едно. В момента се извършва грабеж.

— Къде?

— Ами тук. На същата улица, номер четиринайсет осем три. Виждам ги. Побързайте.

Елхата на Трогдън прекоси улицата, точно пред дома Бекър, от чийто преден прозорец Нед, съпругата му Джуд и тъщата наблюдаваха вражеските действия. Лутър внимателно изви ръчката надясно и потегли количката към дома си.

Щеше му се да побегне, преди някой да го е видял, но Спайк не спираше да му повтаря колко важно е да се движат бавно. Лутър не смееше и да се огледа, а и не вярваше да е останал незабелязан. Когато наближи алеята пред своя дом, чу Спайк да изрича една-единствена дума:

— Ченгета.

Лутър се извърна и точно в този момент патрулната кола намали и спря насред улицата с включени сигнални светлини, но без пусната сирена. Двама униформени изскочиха отвътре с такъв устрем, сякаш си имаха работа с терористи. Лутър разпозна Салино с голямото шкембе, а също и младия Трийн с дебелия врат. Същите двама, които се бяха опитали да му натресат календарите в полза на Полицейското благотворително дружество.

— Здравейте, мистър Кранк — подсмихна се Салино.

— Здравейте.

— Къде сте тръгнали с това дърво? — попита Трийн.

— Към моя дом — отвърна Лутър, сочейки мястото. Толкова малко му оставаше.