Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 56

— Половината сега, остатъка, като свършим.

Влезе в дома на Трогдън през вратата на гаража и за пръв път в живота си се почувства като крадец. Включи се аларма, която пищя десет секунди, десет безкрайни секунди, в които сърцето на Лутър замря, цялата му кариера, целият негов живот се извъртя пред очите му. Спипан, арестуван, осъден, с отнет лиценз, прогонен от „Уайли и Бек“, опозорен. Когато настъпи тишина, той изчака още десет секунди, преди да посмее да напълни дробовете си с въздух. На панела до задната врата се появи зелена светлинка. Чисто.

Ама че бъркотия. Къщата представляваше разхвърляно бунище, красноречиво свидетелство за още едно успешно посещение на добричкия Дядо Коледа. Триш Трогдън щеше да удуши съпруга си, ако узнаеше, че е дал ключ на Лутър. В хола той се спря и зяпна елхата.

На обитателите на Хемлок бе добре известно, че Трогдънови не си дават много труд за украсата на елхата. Оставяха децата да окачат каквото и където им падне. Виждаха се безброй лампички, неподхождащи си гирлянди, лепящи се картинки, червени и зелени висулки, дори нанизи пуканки.

Нора ще ме убие, каза си Лутър. Но пък нямаше друг избор. Планът беше толкова прост, трябваше да успее. Двамата със Спайк щяха да свалят чупливите играчки, гирляндите, на всяка цена и пуканките и щяха да ги оставят по канапето и столовете, след което нямаше да е чак толкова трудно да изнесат елхата както си е с лампичките, да я закрепят при Лутър и да й сложат истинска украса. В някакъв неопределен засега следващ момент Лутър, евентуално отново с помощта на Спайк, щеше да оголи елхата до предишния вид, да я върне на място и да я накичи с Трогдъновите дрънкулки. И всички щяха да бъдат доволни.

Изпусна първата играчка и тя се пръсна на десетки парченца. Ето че цъфна и Спайк.

— Гледай нищо да не се счупи — нареди Лутър, почиствайки останките от първото поражение.

— Ще загазим ли заради тази? — поинтересува се Спайк.

— Не, разбира се. Хайде на работа. Побързай.

Двайсет минути по-късно всичко чупливо бе свалено от елхата. Лутър откри мръсна кърпа в прането, легна по корем под дървото и успя да придърпа металната стойка върху кърпата. Приведен над него, Спайк внимателно местеше ствола ту на една, ту на друга страна. Лутър се изправи на четири крака и така успя да приплъзне дървото към помощника си по дървения под, по плочките в кухнята, оттам в тясното коридорче до пералното помещение, където клоните задраскаха по стените и игличките се посипаха в тънка нишка.

— Всичко ще оплескате — услужливо коментира Спайк.

— После ще почистя — отсече Лутър, който се потеше като спринтьор.

Елхата, разбира се, се оказа в средната си част по-широка от отвора на гаражната врата — каквито всъщност бяха всички истински елхи. Спайк придърпа количката. Лутър подхвана ствола, привдигна го с усилие, избута го през вратата и после дръпна останалата част. Когато я намести на безопасно място в гаража, Лутър задиша по-спокойно и успя дори да се усмихне на Спайк.

— Защо сте толкова черен? — попита момчето. Усмивката изчезна от лицето на Лутър. Той си спомни за пътешествието, което в крайна сметка нямаше да предприеме. Погледна си часовника — един и четирийсет. Един и четирийсет, а още не бе осигурил нито един гост за празненството, нямаха храна, нямаха Скрежко на покрива, нямаха пръснати тук-там цветни лампички, нямаха Дори елха, макар че тя поне бе на път към мястото си. В Момента положението изглеждаше безнадеждно.