Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 54

— Съжалявам, приятелю. От пет щата пристигат куп роднини.

— А, вземете и тях. Колкото по-голяма компания, толкова по-добре.

— Чакай да питам Ани.

Лутър тресна слушалката, огледа деветте огромни кутии и ето че получи осенение. Идеята може и да не беше блестяща, но в момента с друга не разполагаше. Той се втурна към навеса и оттам надникна към къщата на Трогдън. Микробусът бе натъпкан с багаж, на покрива стърчаха закрепени безброй чифтове ски. Уес Трогдън се появи откъм гаража, понесъл раница, която също трябваше да смести някъде. Лутър тръгна направо през моравата на Бекър и се провикна:

— Ей, Уес!

— Здравей, Лутър. Весела Коледа.

— А, весела и на теб.

Озоваха се зад микробуса. Лутър знаеше, че разполага с броени секунди.

— Виж, Уес, здравата съм закъсал.

— Закъсняваме, Лутър. Трябваше да тръгнем още преди два часа.

Едно мъниче от клана се появи изневиделица, насочило лъчев пистолет към невидим противник.

— Няма да ти отнема повече от минута — на един дъх изрече Лутър. Опитваше се да се владее, ала не можеше да преглътне унижението от необходимостта да се моли за услуга. — Блеър се обади преди час. Довечера си идва. Нужна ми е елха.

Притесненото изражение напусна лицето на Уес, появи се усмивка. После той се засмя.

— Знам какво ще кажеш — призна Лутър поражението си.

— А със загара какво ще правиш? — захапа го Уес, който не преставаше да се смее.

— Виж, Уес, на всяка цена трябва да имам елха. Навсякъде са се свършили. Мога ли да взема твоята на заем?

Триш се разкрещя откъм гаража:

— Уес! Къде се запиля?

— Тук съм! — викна той в отговор. — Значи искаш моята?

— Да, ще я върна на мястото й, преди да се приберете. Кълна ти се.

— Но това е смешно.

— Смешно е, не отричам, но нямам избор. На всички други елхите ще им трябват за тая вечер и утре.

— Не ме будалкаш, нали?

— Не, разбира се. Хайде, съгласи се, Уес.

Уес извади връзка ключове от джоба си и отдели този за гаража.

— Не казвай на Триш — предупреди той.

— Гроб съм, кълна ти се.

— А ако счупиш някоя играчка, смятай, че и двамата сме мъртви.

— Тя изобщо няма да разбере, Уес, обещавам ти.

— Ама това наистина е смешно, ще знаеш.

— А аз защо не се смея?

Стиснаха си ръцете и Лутър побърза да се прибере. Не успя обаче да изпревари Спайк Фромайър, който влетя в двора, яхнал велосипед.

— Какво става тук? — поиска да узнае той.

— Не разбирам за какво говориш.

— За вас и мистър Трогдън.

— А ти защо не си гледаш твоята... — Лутър си прехапа езика, съзрял открилата се възможност. В момента му бяха нужни съюзници, а не врагове и Спайк бе сред най-желаните. — Виж, Спайки — продължи той далеч по-сърдечно, — нужна ми е помощ.

— За какво става въпрос?

— Трогдънови заминават за една седмица, а аз ще им пазя елхата.

— Защо?

— Ами елхите лесно пламват, особено когато лампичките са в повече. Мистър Трогдън се тревожи дървото да не се нагрее прекалено много, затова ще го преместя у нас за няколко дни.

— По-лесно ще е да изключите лампичките.

— Ама кабелчетата ще останат, нали? Опасно е все пак. Мислех си да те помоля да ми помогнеш за пренасянето. Ще ти дам четирийсет долара.