Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 51

— Обещавам.

— Чудесно. Нямам търпение да си дойда у дома.

Замина едва преди месец, мислено отбеляза Лутър.

— Сигурна ли си, че всичко ще бъде наред, мамо?

Сякаш Лутър и Нора изобщо имаха някакъв избор. Сякаш можеха да кажат: „Не, Блеър, не можеш да си дойдеш у дома за Коледа. Обърни се кръгом и се върни в джунглите на Перу.“

— Трябва да затварям. Летим оттук за Атланта, оттам към къщи. Ще ни посрещнете ли?

— Разбира се, мила — отвърна Нора. — Няма проблем. Та казваш, лекар бил?

— Да, мамо, страхотен е.

Лутър седеше на ръба на канапето, захлупил лицето си с ръце, и май че плачеше. Нора стискаше слушалката, опряла ръце на кръста, и се взираше в мъжа на канапето, сякаш се колебаеше дали да не го замери с нея.

Макар да й се искаше, послуша разума си и се отказа от тази идея.

Лутър разтвори длани и само попита:

— Колко е часът?

— Единайсет и четирийсет и шест, на двайсет и четвърти декември.

Възцари се продължително хладно мълчание, което Лутър след време се осмели да наруши:

— Защо й каза, че ще имаме гости?

— Защото ще имаме.

— Аха.

— Не зная кой ще дойде, нито какво ще има за ядене но празненството ще се състои.

— Не съм съвсем сигурен...

— Не започвай отново, Лутър. Тази глупава идея поначало беше твоя.

— Вчера ме нарече гений заради същата тази идея.

— Днес обаче коренно си променям мнението. Ще поканим гости, мистър Плажен сваляч, ще имаме елха, с лампички, гирлянди и прочие, а ти ще си вдигнеш загорелия задник и ще качиш Скрежко на покрива.

— Не!

— Да!

Още една продължителна пауза и до слуха на Лутър достигна звънкото тиктакане на часовник откъм кухнята. Или може би това бяха ударите на сърцето му. Погледът му попадна върху пъстрите шорти. Преди минути ги беше нахлузил, предвкусвайки вълшебното пътешествие към рая.

Нора остави слушалката върху телефона и отиде в кухнята, откъдето веднага след това се разнесе трясък от отваряне и затваряне на чекмеджета.

Лутър продължи да съзерцава пъстрите си шорти. Имаше чувството, че от тях му призлява. Свършено бе с пътешествието, плажовете, островите, топлата солена вода и петте екзотични менюта на ден.

Как тъй едно обаждане по телефона бе променило толкова много неща?

* * *

Лутър бавно тръгна към кухнята. Жена му седеше на масата и вече правеше списъци.

— Може ли да поговорим? — помоли той.

— За какво да говорим, Лутър? — сряза го тя.

— Ами за това да й кажем истината.

— Още една тъпа идея.

— Истината винаги е по-добрият избор.

Тя спря да пише и го изгледа гневно.

— Чуй каква е истината, Лутър. Разполагаме с шест часа да приготвим този дом за едно истинско посрещане на Коледа.

— Трябваше по-рано да ни се обади.

— Не, просто е била сигурна, че ние ще сме си тук, при елхата и подаръците, във вихъра на празненството, както винаги. Кой би предположил, че двама иначе разумни възрастни хора ще пропуснат Коледа, за да хукнат на морско пътешествие?

— Пак можем да тръгнем.

— Поредната тъпа идея, Лутър. Дъщеря ни се прибира У Дома с годеника си. Това успя ли да го схванеш? Сигурна съм, че ще останат една седмица. Поне така се надявам. Забрави пътешествието. В момента имаш по-важни проблеми.