Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 49

Бъч си бе тръгнал с празни ръце.

Кутията съдържаше поръчан по пощата екип, наречен „Бока Бийч“, който Лутър бе открил в Интернет. Сега той отнесе кутията в спалнята, заключи вратата и облече комплекта риза и шорти, който на снимката му се бе сторил малко ексцентричен, но сега върху тялото му изглеждаше направо крещящ.

— Какво става, Лутър? — попита Нора и заудря по вратата.

Цветната щампа в жълто, аквамарин и кафяво изобразяваше подводния свят — огромни тлъсти риби, от чиито усти излизаха мехурчета. Шантава приумица, да. Глупава, да, да.

Лутър реши на мига, че ще се хареса в това облекло и Ще го носи гордо около басейна на борда на „Островна принцеса“. Рязко отвори вратата. Нора сложи ръка на устата си и изпадна в истерия. Той тръгна по коридора, последван от разстроената си съпруга. Мургавите му крака рязко се открояваха на бежовия мокет. Влезе в хола и гордо застана пред прозореца, та цялата улица да го види.

— Няма да ги носиш за нищо на света! — крещеше Нора зад гърба му.

— Тъкмо напротив!

— Тогава аз оставам тук!

— Както искаш.

— Отвратителни са.

— Ти просто ми завиждаш, защото нямаш същите.

— Просто си умирам от радост, че не са мои.

Той я привлече в прегръдките си и двамата затанцуваха из стаята. Нора всеки миг щеше да се разреве. Съпругът й, този суров данъчен счетоводител със строгото облекло, наложено от „Уайли и Бек“, бе положил неимоверни усилия да заприлича на плажен сваляч. И бе претърпял главоломен провал.

Телефонът иззвъня.

Както Лутър щеше да си спомни по-късно, първо спряха да танцуват, до второто иззвъняване продължиха да се смеят, може би дори до третото, после, кой знае защо, едновременно се вторачиха в апарата. Той отново звънна и Лутър вдигна слушалката. Възцари се внезапна тишина, времето потече като в забавен кадър, което също щяха да си припомнят едва впоследствие.

— Ало — рече Лутър. По необяснима причина слушалката натежа в ръката му.

— Татко, аз съм.

В първия момент се сепна, но бързо се съвзе. Изненада се, че чува гласа на Блеър, но пък какво изненадващо имаше във факта, че дъщеря му е намерила начин да се добере до телефон, за да се обади на родителите си и да им пожелае весела Коледа. В края на краищата в Перу сигурно имаха поне телефони.

Думите обаче долетяха съвсем ясни, отчетливи. Лутър някак не можа да си представи любимото си дете приседнало на някой дънер в джунглата да крещи в миниатюрната мембрана на клетъчен апарат.

— Блеър! — възкликна той. Нора тутакси се залепи до него.

Следващата дума, която проникна в съзнанието на Лутър, бе „Маями“. Предхождаха я и я следваха други, но тази се открои в бързия поток. Секунди след началото на разговора Лутър сякаш бе нагазил в дълбоки води и всеки момент щеше да се удави. Всичко около него се завъртя с шеметна бързина.