Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 53

— На ваше място бих се придържал към ниските скорости.

— Защо?

— Тия борчета са много крехки.

Навлязъл отново в плътната колона, Лутър се приведе зад волана и запъпли едва-едва. Не отместваше поглед встрани, сякаш това щеше да помогне. На поредния светофар едно камионче за разнасяне на безалкохолни напитки се изравни с него и спря. Той чу викове, погледна наляво, после смъкна с няколко сантиметра стъклото на прозореца. Двама здравеняци му се хилеха отвисоко.

— Ей, приятел, по-грозно дърво не намери ли? — викна единият.

— Нали е Коледа, не се стискай! — присъедини се и другият и двамата гръмко се засмяха.

— Това дърво се скубе по-бързо и от краставо куче — беше следващият коментар. Лутър вдигна стъклото. Продължи да чува смеха им.

Като наближи Хемлок, пулсът му се ускори. С малко повече късмет може би щеше да успее да се промъкне у дома си незабелязан. Късмет ли? Нима можеше да се надява?

И все пак щастието му се усмихна. Той профуча край къщите на съседите, зави в своята алея на две колела и закова под навеса. Дотук не беше срещнал жива душа. Изскочи бързо навън, хвана въжетата и задърпа. В следващия момент не можа да повярва на очите си. Дървото беше напълно голо — останали бяха само криви вейки и по-големи клони, но всичката зеленина беше изчезнала. Крехките борови иглички, за които го бе предупредил Сканлън, все още се носеха из въздуха по Хемлок Стрийт.

Дървото бе жалка гледка върху смачкания картон — все едно безжизнен ствол, изхвърлен на някой бряг.

Лутър огледа моравата, после и улицата, смъкна дървото и го потътри към задния двор, далеч от чужди погледи. Хрумна му да драсне клечка кибрит и да сложи край на окаяното му съществуване, но сега нямаше време за церемонии.

Слава богу, Нора бе излязла. Лутър влезе в къщата и едва не се блъсна в стената от кутии, които тя бе довлякла от тавана — всяка една с четлив надпис: нови играчки, стари играчки, гирлянди, лампички за елхата, лампички за навън. Общо девет кутии, а на него бе поставена непосилната задача да ги изпразни от съдържанието и да украси елхата. Та това би отнело цели дни!

Ама че елха!

На стената до телефона жена му бе оставила бележка с имената на четири семейства, на които да се обади. Всички те бяха близки приятели, на които можеш да признаеш каква е истината и да ги помолиш: „Вижте, всичко оплескахме. Блеър си идва. Моля ви, простете ни и заповядайте на празненството у дома.“

Искаше му се да поотложи обажданията. На бележката обаче пишеше да се заеме незабавно със задачата. И той се подчини, като набра номера на Джийн и Ани Леърд, най-старите им приятели в града. Вдигна Джийн и се наложи здравата да вика, защото от другата страна явно се правеше опит за бунт.

— Внуци! — изохка той. — Цели четирима. Да има едно свободно местенце на онзи кораб, приятелю?

Лутър стисна зъби, накратко обясни как стоят нещата и отправи поканата.

— Ама че приумица! — кресна Джийн. — Пътува насам, така ли?

— Точно така.

— И води перуанец?

— Правилно си схванал. Дойде ни като гръм от ясно небе. Ще можете ли да помогнете?