Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 50

— Как си, скъпа? — попита той.

Няколко думи, после отново онази: „Маями“.

— Ти си в Маями? — повтори Лутър с извисен, грачещ глас. Нора премести тежестта си от единия на другия крак, тревожните й втренчени очи бяха на сантиметри от неговите.

Лутър се овладя и се заслуша. После взе да повтаря, за да се убеди, че чува правилно.

— Ти си в Маями, прибираш се у дома за Коледа. Прекрасно, Блеър!

Нора зяпна от изумление и застина неподвижно. Той се помъчи да чуе какво му се говори, а после заповтаря като папагал:

— Кой? Енрике? — Сетне добави с пълен глас: — Твоя годеник! Какъв годеник?!

Колкото и да е странно, Нора успя да съобрази по-бързо от него и натисна копчето, включващо говорителя на телефона. Гласът на Блеър сега се чуваше ясно, думите й огласиха стаята.

— Той е лекар, перуанец, запознахме се преди три седмици. Направо е чудесен. Влюбихме се от пръв поглед и до края на седмицата решихме да се оженим. Той никога не е бил в Щатите и ужасно се вълнува. Разказах му всичко за нашата Коледа, за елхата, за украсата, за Скрежко на покрива, за коледното празненство, абсолютно всичко. Вали ли сняг, татко? Енрике никога не е виждал сняг.

— Не, миличко, още не. Ето, говори с майка ти. Лутър предаде слушалката на Нора, която я пое, макар че при включен говорител не й беше нужна.

— Блеър, къде си, скъпа? — попита Нора, успяла да придаде на гласа си известно въодушевление.

— На летището в Маями, мамо. Пристигаме в шест и три минути. Няма начин да не обикнеш Енрике, мамо, страхотен сладур е, направо неотразим. Влюбени сме безумно. Ще уговорим сватбата, може да я направим още през лятото, нали?

— Е, ще видим.

Лутър бе рухнал на канапето, като да бе получил сериозен сърдечен пристъп.

— Разказала съм му как празнуваме Коледа на нашата улица — не млъкваше Блеър, — за децата, за Скрежковците, за голямото празненство у дома. Поканила си гости, нали, мамо?

Лутър простена, сякаш береше душа, а Нора допусна първата грешка. При обзелата я паника нищо чудно, че мислите й се объркаха. Би трябвало да каже — или поне по-късно твърдеше, че това й е било на езика, което и Лутър по-късно повтаряше, вече с прояснена глава, че е трябвало да каже: „Виж, мила, тази година празненство няма да има.“

В този момент обаче, напълно изумена, Нора заяви:

— Но да, разбира се.

Лутър отново простена. Жена му го погледна — един рухнал от своя пиедестал плажен сваляч в нелеп костюм, проснат като повален от куршум. Тя определено сама би го гръмнала, стига да имаше шанс да улучи.

— Страхотно! Енрике откога си мечтае да види с очите си как се празнува Коледа в Щатите. Всичко съм му разказала. Кажи, мамо, изненадата е чудесна, нали?

— О, миличко, толкова се вълнувам — успя да изстреля Нора и то достатъчно убедително. — Ще прекараме вълшебно.

— Нека отсега се разберем, мамо, без подаръци. Моля те обещай ми. Исках да ви изненадам с това мое ненадейно завръщане, но съвсем не ми се ще вие с татко да хукнете да купувате подаръци. Обещаваш ли?