Читать «Дух на човек, дух на бръмбар» онлайн - страница 10

Щеше да отнеме половин ден за да издигнем бамбуковата стена около мястото на селището ни, знаех това, и няколко месеца да наредим удобно всичко останало. Предстоеше ни много работа. Все пак, това трябваше да свърши и колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свършим.

Започнах да пренасям бамбуковите стълбове, големи колкото ръката ми и два пъти по-високи от мен като ги струпвах недалеч от мястото, където работеха жените. Селището ни ще бъде около мястото, където са седнали сега жените, реших аз. Спирайки се, аз хвърлих бърз поглед към небето. Слънцето бе започнало да се заседява на запад, скоро щеше да освети небесата в ярко червено, жълто и оранжево. Внезапно осъзнах, че на небето имаше две слънца, едното ярко, което светеше над земята и едно по-бледо от него. По-малкото слънце бе твърде дребно и ярко за да бъде луната.

Ние наистина бяхме в земята на духовете, помислих си аз със страхопочитание.

Еона донесе още бамбукови стълбове и ги хвърли до моите и ето че вече имахме малка дружина, която влечеше бамбука.

Докато Еона се връщаше за още, аз се присъединих към него. Беше хубаво да се работи, да разпъваш силни, млади мускули в ръце, които са били стари и слаби. Белокожите работеха заедно с нас и въпреки че не продумваха дума на никой, те работеха толкова добре, колкото всички останали. Когато изтъкнах това на Еона, той само се намръщи.

Тъкмо бяхме започнали да изграждаме стените на оградата, когато се чу силен шум като гръм. Погледнах назад към лагера на белите и видях да проблясва синя светлина около голямото сребърно дърво където се бяха събрали белокожите, но после тя изчезна толкова бързо, колкото се беше появила. Всички други също бяха спрели да работят и в далечината можех да чуя виковете на белокожите — въпреки, че не можех да кажа дали бяха викове на радост или гняв. Огледах се наоколо, забелязах Нону и й казах да вземе Бърд и Еона за да разберат какво се бе случило.

Тя бързо преведе и тримата се затичаха към дървото.

— Обратно на работа! — заповядах аз и всеки се върна към задълженията си, мъжете издигаха огромните бамбукови стълбове, докато жените ги връзваха с бамбукови въжета. Жените все още работеха на полето като събираха трева за легла и покриви и плетяха още въжета за хамаци и постелки.

Тъкмо бяхме свършили с външната стена и привързвахме портата на селото, когато се завърнаха Еона и Бърд. Нону носеше една от странните дървени пръчки, които бяха прикрепени към китките ни, когато се събудихме, само че на тази краят й беше отмахнат, като разкриваше куха вътрешност. Тя бе пълна с цветни предмети.

Нону постави контейнера изправен в средата на селото и всички се събраха да го видят.

— Това беше на Бърд — ми каза Нону. — Той го постави в гигантското каменно дърво преди да дойде при нас и след като се появи светлината, то само̀ се напълни с храна и съкровища.