Читать «Дух на човек, дух на бръмбар» онлайн - страница 11

— Това не са пръчки, ами кутии на духовете — каза Еона, — всички кутии на духовете на белокожите бяха напълнени.

Всички измърмориха от вълнение.

Бърд говореше с другите белокожи, а те всички се обърнаха и побягнаха към сребърното дърво. Не ги обвиних, ако кутията ми също беше напълнена с храна, аз също бих си я искал… но беше ли разумно да яде храна от духовете?

Тогава си помислих за нашите кутии на духовете, но Марага вече ги бе проверила:

— Празни са — докладва тя, като ми показа една, която беше успяла да отвори. — Духовете не напълниха нашите.

При това се чуха недоволни възклицания наоколо ми, но когато ги изгледах строго, те спряха.

Бърд седна с кръстосани крака пред кутията си и започна да изважда предмет след предмет. Той изглежда разпозна много от тях. въпреки че аз не успях. Едното беше малка пръчка със сребърен връх на единия си край. Когато той прокара пръст през него, се появи малко пламъче. Отстъпих крачка назад.

— Каква е тази магия? — настоях аз.

— Не е магия — каза Нону. — Белокожите ги наричат запалки и ги използват за да правят огън. Малък камък изпуска искри, които правят огън на парче плат, напоено с мазнина.

— Изпратили са го духовете — казах с увереност, която не изпитвах. Малка пръчка, която прави огън! Чудо! — добре ще се навечеряме когато се върнат ловците ни.

Това изглежда развесели всички ни. Тогава Бърд извади странна наглед кафява храна от кутията на духовете, подуши я, усмихна се и я предложи на всички които бяха до него. Никой не искаше да вземе. Свивайки рамене, Бърд я захапа. Духовете също бяха напълнили една чаша в кутията му с тъмнокафява пенлива течност. Той отпи предпазливо. Когато се наведох напред за да подуша, той ми предложи от нея, но горчивият й вкус насълзи очите ми. Отблъснах я настрани.

Другите белокожи се завърнаха с нещастни изражения и празни кутии. Те промърмориха нещо на Бърд, който сви рамене и им даде малко от храната от собствената си кутия. Те си я разделиха и в миг я погълнаха.

— Казват, че останалите белокожи са откраднали храната и съкровищата им — ми каза Нону.

Марага са наведе да прошепне в ухото ми:

— Трябва ли да се държим добре с крадци, които крадат храна и съкровища от нашите хора?

— Храната не бе в нашето селище — казах аз. — Откъде да знаят белокожите, че тези белокожи ще се върнат? Ние също бихме взели храната и съкровищата им, ако имахме тази възможност.

Бърд докосна ръката ми. Погледнах го внимателно. С помощта на Нону, която превеждаше, Бърд каза:

— Трябва да накараш хората си да сложат кутиите на духовете си в каменното дърво.

— Не можем да приемаме дарове от духовете, докато не разберем защо сме доведени тук. Ако приемем храната им, ще трябва да служим на тях и на техните намерения.

— Как ще откриеш какви са намеренията им? — попита Бърд.

— Трябва да се разходя с тях и да поговоря с тях — му казах аз. — Те ще ми кажат кой дух ни е довел тук и защо. Само тогава можем да решим какво ще правим по-нататък.

— Как ще намериш тези духове?

— Те са навсякъде — нетърпеливо казах аз, махвайки към тревата, бамбуковата горичка, и самата Река. — Те изпълват света. Всеки предмет, одушевен или не, има своя дух.