Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 27

И той го направи. Устните му притиснаха нейните в една целувка, която по нищо на приличаше на целувките, получавани до сега. Топли и изкусни, устните му вкусваха нейните, докато Реджи си помисли, че ще експлодира.

— Тръгвайте, преди да съм се забравил — каза грубо той. Страстта правеше гласа му плътен.

Помогна й да слезе от каретата и я поведе към къщата на вуйчо й. Виеше й се свят.

— По-добре да не идвате с мен — пошепна тя. От двете страни на вратата горяха лампи. Тя си представи как вратата се отваря и Тони се изправя срещу Никълъс Идън с пистолет в ръка. — Не е необходимо да ме придружавате.

— Скъпа, може да съм всякакъв, но никой досега не е казвал, че не съм джентълмен. А джентълмените завеждат дамите до вратата.

— Глупости! Вие сте джентълмен само когато ви харесва. А сега просто демонстрирате инат.

Никълъс се позасмя на страховете й.

— Страхувате ли се за мен?

— Да, страхувам се. През повечето време Тони е много приятен човек, но в някои случаи не е в състояние да контролира гнева си. Не трябва да ви вижда, преди да съм му разказала, че нищо лошо не се е случило.

Никълъс спря и я обърна с лице към себе си.

— Щом гневът му е толкова страшен, няма да позволя да се изправите сама срещу него.

Той иска да опази нея от Тони. Напуши я смях, но се въздържа.

— Трябва да разберете отношенията ми с Тони и да знаете, че аз съм последният човек, който трябва да се страхува от него. Ние сме много близки, нали разбирате. Толкова близки, че той редовно обръща живота си надолу с главата, за да мога да поживея при него. Винаги се е отказвал месеци наред от повечето от заниманията си. Вие трябва да оцените какво значи това — приключи сухо тя.

Той продължи да я води напред, ухилен.

— Разбирам ви напълно. Независимо от това, за всяко нещо, което правя, си има причина. И аз ще ви заведа до вратата.

Реджи се опита пак да протестира, но бяха вече пристигнали. Тя се молеше напрегнато да не са ги чули и вратата да не се отвори. Обърна се към Никълъс и пошепна:

— Каква причина бихте…

Но той я прекъсна закачливо:

— Знаете ли, сега имам извинителна причина да ви целуна пак за лека нощ.

Той я прегърна здраво и устата му се насочи към нейната, за да я изгори. Това беше страст — гореща, бликаща страст, която я топеше в ръцете му. Нищо друго нямаше значение. В този момент тя беше негова.

Никълъс свърши с целувката, обладан от изгарящо желание. Той едва ли не я отблъсна от себе си, макар и без да я пуска. Пръстите му се впиваха в раменете й. Държеше я на една ръка разстояние, дишаше тежко, очите му горяха.

— Искам ви, сладка Реджина! Не ме карайте да чакам дълго, за да признаете, че и вие ме искате.

След момент Реджи осъзна, че той я е оставил и си е тръгнал. Усети лудешки порив да хукне след него, но се овладя. Не беше лесно. Сърцето й биеше до пръсване. Краката й бяха омекнали.

Ела на себе си, гъска такава! ругаеше се тя. И друг път са те целували. Но никога по този начин. Никога!

Реджи почака, докато Никълъс се качи в каретата си, обърна се неохотно, отвори вратата и влезе. Антрето и холът бяха ярко осветени и безлюдни. Слава Богу. Вратата към кабинета-библиотека на Тони беше отворена. Оттам струеше светлина. Тя тръгна бавно към нея. Надяваше се, че Тони е там и не е тръгнал да я търси из Лондон.