Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 25

— Не си ли подхождаме? — попита той. Беше му забавно.

— Без друго! — каза тя с престорен ужас. — Аз щях да се влюбя до полуда във вас, а вие щяхте да си останете презрян женкар и да разбиете сърцето ми.

— Несъмнено имате право — въздъхна той и продължи да играе ролята си. — Щях да бъда ужасен съпруг. Нито пък някой би могъл да ме принуди да се оженя, между другото.

— Даже и ако сте разрушили репутацията ми, така ли?

Той направи тъжна гримаса.

— Даже и тогава.

Реджи очевидно не хареса отговора и той се ядоса на ненужната си откровеност. Гневът накара блестящите му амбърови очи да заблестят още по-силно, сякаш зад тях гореше някакъв неестествен огън. Тя потрепера и се запита как би изглеждал, ако наистина избухне.

— Студено ли ви е? — попита Никълъс, като я видя да потрива настръхналите си ръце. Би ли посмял да посегне и да я прегърне?

Тя посегна за пелерината си и я наметна върху стройните си рамене.

— Мисля, че е време…

— Изплаших ви — каза нежно той. — Нямах такова намерение.

— Боя се, че прекрасно знам какви са намеренията ви, сър. — Тя се наведе да си обуе пантофките и когато се изправи, се намери в обятията му. Всичко стана много бързо и Никълъс я целуна, преди да успее да ахне. Устните му носеха сладкия, опияняващ дъх на коняк. О, тя си знаеше, че това ще да е нещо подобно, просто божествено!

Никой не я бе целувал с толкова чувство или така дръзко. Той притисна дребното й тяло до своето и й даде възможност да усети мъжката възбуда. Тя беше и шокирана, и възбудена. Гърдите й трепнаха от допира до неговата дреха. Какво беше това непознато, дълбоко усещане, което се надигаше в нея отдолу нагоре?

Устните му погалиха бузата й и се спуснаха надолу по шията; той целуна пулсиращата жилка, обхвана кожата с устни и я засмука нежно.

— Не бива, не го правете — успя да пошепне Реджи. Гласът изобщо не беше нейният.

— Трябва, любов моя, наистина трябва. — Никълъс я сграбчи в ръце.

Тя ахна. В това, което ставаше, нямаше нищо забавно. Устните му отново се докоснаха до шията й и тя изстена.

— Оставете ме — каза тя, останала без дъх. — Дерек ще ви намрази.

— Не ме интересува.

— Вуйчо ще ви убие.

— Ще си струва.

Струваше си.

— Няма да мислите така, когато видите пистолета му на мястото на дуела. А сега ме пуснете, лорд Монтиът!

Никълъс я отпусна бавно и внимателно, но направи така, че тялото й се плъзна изкусително по неговото.

— Няма да мислите така, нали?

Той я държеше плътно до себе си. Топлината на тялото му я развълнува.

— Не, разбира се. Не бих искала да ви видя да умирате заради една… една безобидна лудория.

— Така ли ще го наречете, ако правя любов с вас? — засмя се доволно той.

— Имах пред вид не това, а донасянето ми тук. Каквото и да става, ще се влача по корем, но ще уговоря Тони да го забрави.