Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 26

— Значи искате да ме опазите? — тихо запита Никълъс.

Реджи се отблъсна от него; не можеше да мисли ясно, докато тялото й бе допряно до неговото. Пелерината й бе паднала. Той й я подаде галантно, с поклон.

Тя въздъхна.

— Ако Тони не е разбрал, че вие сте ме отвлекли, няма да споменавам името ви. Ако знае, е, предполагам ще направя всичко, което зависи от мен, за да опазя кожата ви. Но сега настоявам да ме върнете при него, преди да е извършил някоя глупост — примерно, преди да е казал на други хора, че съм изчезнала.

— Поне ми давате някаква надежда. — Никълъс се усмихна. — От мен може и да не става добър съпруг, но са ми казвали, че съм великолепен любовник. Ще ме имате ли предвид?

Реджи беше шокирана.

— Не искам любовник.

— Тогава ще бъда принуден да ви преследвам през целия сезон, докато не решите друго.

Той е непоправим, мислеше си тя, докато най-после я изведе от къщата. Непоправим и изкусителен. Тони трябваше да успее да убеди чичо Джейсън за нея, защото Никълъс Идън можеше да доведе всяко момиче до падение.

ГЛАВА ШЕСТА

— Жалко, че изпуснахте бала заради мен.

Никълъс спря каретата на известно разстояние от къщата на Антъни Малори. Очите му галеха лицето на Реджи. Тя се ухили.

— Бас хващам, че повече съжалявате задето лейди Едингтън не го е изпуснала.

— Ще изгубите баса — отговори той с въздишка. — Във всеки случай не зная защо го направих. Може би пиенето е виновно. Сега това няма никакво значение.

— Глупости! Ревнувахте, защото мислехте, че тя има среща с Тони.

— Пак грешка. През целия си живот не съм ревнувал никого.

— Боже, вие сте щастлив човек!

— Не ми ли вярвате?

— Не виждам друга причина да искате да заключите любовницата си, за да й попречите да отиде на бала. Даже не сте искали да прекарате вечерта с нея.

Никълъс се засмя.

— Казвате го по такъв начин, сякаш светът е ваш.

Тя се изчерви.

— Във всеки случай, не бива да съжалявате, че аз изпуснах бала. Аз не съжалявам.

— Защото се запознахте с мен — престраши се той. — Давате ми все повече надежда, любов моя.

Реджи седеше изправено и вдървено.

— Трябва да ви разочаровам, лорд Монтиът, но не това е причината. Бих си стояла и вкъщи тази вечер.

— Както и аз, ако бяхте с мен. Но все още има време, знаете. Можем да се върнем у дома.

Тя поклати отрицателно глава. Напушваше я смях. Откакто го бе видяла, чувстваше някакъв постоянен, странен порив да се смее. Заради едничката радост. Просто преливаше от нея. Но сега бе време да го остави и да забрави тази нощ.

— Трябва да тръгвам — каза тихо тя.

— Сигурно трябва. — Пръстите му се сключиха около ръката й, облечена в ръкавица, но не направи даже и едно движение да й помогне да слезе от каретата. Ръката му не й позволяваше да мръдне от мястото си.

— Искам да ви целуна още веднъж, преди да си тръгнете.

— Не.

— Просто една целувка за лека нощ.

— Не.

Свободната му ръка обхвана бузата й. Не си бе дал труд да си вземе ръкавиците или шапката, преди да излязат от къщата му. Пръстите му горяха върху кожата й. Реджи не можеше да помръдне. Очакваше със затаен дъх Никълъс да открадне целувката, която му бе отказала.