Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 29

— А тогава вуйчо Едуард щеше да разбере, че аз не съм с теб и върху главите ни щеше да се стовари самият ад — тя завърши вместо него. — Добре е, че не си го направил. Така никой няма да знае, че не съм била цялата вечер при теб. Което значи, че ще трябва да решим само дали да остана тук, или да се върна до къщата на вуйчо Едуард. Какво предлагаш?

— О, недей, моето момиче — Той бе разгадал напълно намеренията й. — Няма да ме накараш да забравя всичко това.

— Ако е така, с мен е свършено — каза тя съвсем сериозно. — Защото никой няма да повярва, че съм прекарала три часа в къщата на лорд Монтиът и съм излязла оттам с непокътната девственост. Между другото, тя си остана непокътната.

Той я погледна.

— Тогава няма да го убивам. Но ще му дам урок, какъвто той напълно заслужава.

— Но Тони, той не ми направи нищо лошо! — настоя тя горещо. — Пък и… аз не искам да го нараниш.

— Ти не искаш… За бога, ще ми кажеш ли защо?

— Харесвам го — каза тя просто. — Напомня ми за теб.

Лицето на лорд Малори посиня от гняв.

— Наистина ще го убия!

— Спри! — извика тя. — Ти никога не би насилил някоя камериерка, ако не желае. И той не го направи.

— Целуна ли те?

— Ами…

— Разбира се, че те е целунал. Само някой глупак не би го направил, а той не е глупав. Аз ще…

— Не, няма! — извика тя пак. — Ще се преструваш, че така и не си научил името му, а когато го срещнеш, няма да му обръщаш внимание. Ще го направиш заради мен, Тони, защото не зная дали ще мога да ти простя, ако сториш нещо лошо на Никълъс Идън. Тази вечер ми беше добре, радвах се, както отдавна не ми се беше случвало. — След като бе казала толкова много, тя започна да го умолява. — Моля те, вуйчо Тони!

Той отвори уста да каже нещо, но се отказа, намръщи се, въздъхна тежко и най-после каза нежно:

— Той не е за теб, котенце. Знаеш го, нали?

— Да, зная го. Ако беше по-малко компрометиран обаче, главата си бих дала за него.

— Само през трупа ми!

Тя му подари най-сладката си усмивка.

— Знаех си, че ще кажеш точно това.

ГЛАВА СЕДМА

Реджи седеше пред тоалетката и се взираше унесено в малката синина на гърлото си. Любовният знак на Никълъс Идън. Докосна го. Добре, че не бе отметнала пелерината, когато миналата нощ се върна в къщата на Тони. А сега се налагаше да носи някакъв шарф, докато изчезне синината.

Наближаваше обед. Беше спала много повече от обичайното. Братовчедките й вече бяха закусили. Ако си бяха вкъщи, щеше да се наложи да им разкаже всичко преживяно снощи от нея и от Тони.

Още преди Реджи да се прибере, Тони бе изпратил съобщение на брат си Едуард. В него се казваше само, че тя няма да отиде на бала. Само това, без да се посочват причини. Разбраха се да казват, че тя не е заварила Тони у дома му и се е принудила да го чака часове наред. А когато най-после той пристигнал, си поговорили и станало толкова късно, че тя просто се прибрала и си легнала. Слугите на вуйчо Едуард щяха да потвърдят, че Тони я е довел тук и че тя си е легнала веднага.