Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 17

Тя се обърна към мъжа, който стоеше зад нея и Никълъс разпозна Антъни Малори. Познаваше добре този мургав хубавец. Често го бе виждал по клубовете, макар да не бяха толкова близки познати, че да си говорят. Силина сигурно го намира привлекателен; Никълъс го признаваше. Е, той й пожела късмет. Малори бе по-заклет ерген даже от Никълъс. Силина никога няма да го заведе пред олтара. Дали си даваше сметка за това?

Забавно беше да види как тя прегръща Малори, после го целува бързо. Очевидно той нямаше да я води на бала, защото беше облечен само с домашния си халат.

— Е, какво си мислиш за всичко това? — попита Пърси смутено и докара коня си по-близо. — Това е лейди Е., нали?

— Да, и колата се насочва насам, Пърси, тъй че аз тръгвам в друга посока. Направи ми една услуга: попречи им да обърнат обратно. Колкото можеш по-дълго.

— По дяволите, какво си намислил?

— Да закарам лейди Е. у дома, какво друго? — Никълъс се позасмя. — Ще заобиколя квартала, ще пресека Мейфеър и ще се върна на Парк Лейн с нея. Чакай ме там.

— Какъв проклетник си, Ник! — възкликна Пърси. — Малори стои точно там!

— Да, но няма да хукне да ме гони по улиците пеша, нали? И оръжието не му е подръка, защото току-що се е търкалял с нея. Може и да се порадва на това забавление.

— Недей, Ник.

Но Никълъс не беше изтрезнял достатъчно, за да мисли. Смушка коня по улицата в посока към кабриолета и набра скорост, преди да стигне до него. После внезапно обърна към тротоара и смая всички, като препусна точно между къщата и кабриолета, забави леко за момент, грабна Силина и я метна на коня.

Чудесен номер, поздрави се той. Ако беше трезвен, не би могъл да го направи по-добре. Зад него се чуха викове, но той не забави ход. Жената, преметната напреко през коня му, започна да пищи, но той бързо напъха бялата си копринена кърпичка в устата й и тя млъкна. После върза ръцете й с шарфа си.

Тя се мяташе толкова силно, че се страхуваше да не я изпусне. Вдигна я, сложи я да седне пред него, метна пелерината върху главата й и я омота здраво. Също като чувал, помисли си той с удоволствие. Когато завиха зад ъгъла и се насочиха към Парк Лейн, той се позасмя.

— Не се чува някой да ни следва, скъпа. Изглежда кочияшът ти Тови ме е познал и е сигурен, че си в ръцете на познат. — Той се засмя пак, като чу глухите звуци, които тя издаваше под пелерината. — Да, зная, че си ми сърдита, Силина. Успокой се, ще можеш да дадеш воля на гнева си, когато те пусна да си вървиш… утре сутринта.