Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 122

Реджи нямаше защо да пита какво има предвид.

— Разбира се — тросна се иронично тя.

— Наистина нямаше. Тя се опита да ме прелъсти и се провали. Нищо повече.

— О, вярвам ти, господарю мой — рече Реджи с леден глас. — Вярвам ти, защото тази вечер два пъти ми казват, че бившите ти любовници повече не те интересуват, щом станат бивши. Една от твоите приятелки ме увери, че никога не се връщаш назад. За това трябва да вярвам дори когато очите ми ми казват друго.

— Ревнуваш.

— Глупости!

Никълъс се ухили дяволито.

— Твоят информатор не е бил напълно коректен, любима. Ако беше за теб, бих се връщал многократно, докато умра.

— О! — ахна тя. — Не съм в настроение за шеги, сър! Лека нощ.

Тя се изправи на крака преди той да успее да я хване и излезе от стаята. Ник я остави да си отиде, усмихвайки се на себе си. Започваше да мисли, че сбирката на Мириам бе точно това, което му трябваше, за да си върне съпругата. Нямаше ли старата сврака да пукне като разбере, че му е помогнала! Усмивката му се разшири. Настроението му ставаше все по-весело.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

Слънчева светлина обливаше стаите за закуска, които бяха разтворени, за да поемат толкова много гости. На дългия бюфет имаше подноси, отрупани с яйца, солена риба, шунка и салами, асортимент от препечен хляб, кифлички и шест вида желета. Предлагаше се горещ шоколад, чай, кафе и сметана. Щом подносите се изпразваха, прислужниците ги напълваха отново.

Беше рано и мнозина все още спяха или пък се бяха възползвали от прекрасната конюшня, за да излязат на сутрешната си езда. Реджи беше долу, тъй като Томас се бе събудил на зазоряване и след като го бе нахранила, не успя да заспи отново. На закуска вече бяха семейство Уейтли, както и Памела Ричи и дукът на Уиндфийлд. Реджи успяваше да пропусне покрай ушите си техния разговор. Вече нямаше желание да се прави на весела. Предишната вечер мрачните мисли я съпътстваха до леглото и сега отново беше в техен плен. Никълъс беше в центъра на тези мисли.

Не че не знаеше през цялото време що за човек е той, но да го вземат дяволите, не можеше ли да почака, докато се върне в Лондон, за да започне отново да флиртува с някоя от обожателките си? И защо, така или иначе, беше в Силвърли? Тя със сигурност не очакваше това от него. А постоянното му мръщене беше толкова влудяващо!

Реджи знаеше, че трябва да се махне. Не можеше да мисли за развод, но не бе необходимо да живее под един покрив с него. Можеше да се върне в Хавърстън. Вуйчо Джейсън нямаше да има нищо против.

Тя обаче нямаше право да отделя Томас от баща му. А Tеc й бе казала, че Никълъс посещава детската стая поне два пъти дневно, като я отпъждал навън, за да остава насаме със сина си. Никълъс прие Томас като свой син, само че беше съмнително дали някога щеше да го признае пред Реджи.

Тя въздъхна дълбоко. Не беше ли казала веднъж, че няма да има значение какво ще стане с брака й, само да не й се налага да ходи на лов за съпруг? Колко глупаво и наивно!