Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 120

Памела Ричи, Ан Хенслоу, Карълайн Симъндс и Силина Едингтън. Четири от бившите любовници на Никълъс в една стая с неговата съпруга! Това си беше прекалено. Трябваше ли да разговаря с тях? Да се преструва на благовъзпитана домакиня?

Точно тогава се появи Никълъс и на Реджи й се искаше да може да го изгледа кръвнишки, но това беше изключено. Докато гледаше, лейди Силина взе Никълъс за ръката и го хвана здраво.

— Това не те разстройва, нали, скъпа?

Реджи се обърна и видя, че лейди Уейтли се е оттеглила и на нейно място е Ан Хенслоу. Трябваше ли сега да я успокоява една от неговите любовници?

— Защо да ме разстройва? — отвърна Реджи вцепенено.

Госпожа Хенслоу се усмихна.

— Не би трябвало. В края на краищата тя го изгуби и вие го спечелихте. Тя се разстрои много.

— А вие?

— О, скъпа. Някой ви е шепнал нещо на ухото. Боях се от това.

Реджи просто не можеше да остане вбесена. Жената наистина й съчувстваше, кафявите й очи бяха състрадателни. Тя не беше лоша. А и връзката й с Никълъс бе далеч преди Реджи да се запознае с него.

— Не мислете повече за това — усмихна се Реджи.

— Няма да мисля. Само се надявам да не мислите вие. Бъдете уверена, скъпа моя, че Никълъс никога не се връща назад.

Реджи се усмихна изумена.

— Добре казано.

— И е вярно, за което жените от неговото минало съжаляват. Мнозина се опитаха да си го върнат обратно, но нито една нямаше късмет.

— А вие? — попита направо Реджи.

— Не, Боже мой. Той не беше за мен и аз го знаех. Бях благодарна за единствената нощ, която прекарах с него. Това стана наскоро, след като изгубих съпруга си и без малко да изгубя разсъдъка си, а Никълъс ми помогна да разбера, че в края на краищата животът не свършва с това. Винаги ще му бъда благодарна за това.

Реджи кимна и Ан Хенслоу я потупа по ръката.

— Не позволявай да те разстройва това, скъпа. Той е твой — сега и завинаги.

Но той не беше неин и при това от онази нощ преди почти година.

Реджина благодари на госпожа Хенслоу и се огледа за Никълъс. Той не беше там, не беше и в стаята за музика, нито в трапезарията. Това значеше, че сигурно е в зимната градина. Реджи се върна през трапезарията и тихичко се промъкна в стаята със стъклените стени. Там беше тъмно и топло; единствената светлина идваше от далечните прозорци на трапезарията, но беше достатъчно светло, за да вижда до фонтана и да забележи розовата дантелена рокля и късите черни букли на Силина Едингтън, чиито ръце бяха увити около шията на Никълъс.

— Наслаждавате ли се на обиколката на къщата, лейди Силина? — обади се Реджи, като приближи.

Гласът й ги раздели. Силина бе достатъчно благовъзпитана, за да изглежда смутена. Но Никълъс изобщо не изглеждаше разкаян. Всъщност той потъмня от гняв. Като видя гнева му, яростта на Реджи се превърна в болезнена топка, която заседна в гърлото й. Страхливец! Той не искаше да прекъсват прегръдката му със Силина!

Реджи се обърна и излезе колкото можеше по-бързо. Никълъс извика след нея, но тя само ускори крачка. Развратник и флиртаджия! Как беше възможно да е толкова глупава, та да се надява?