Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 123

— Скъпа моя, имаш посетител — обяви Елинър, като влезе в стаята, а лорд Дикън Барет я последва. — Джордж…? О, скъпа, не си спомням.

— Джордж Фаулър — допълни лорд Барет.

— О, да, Фаулър — съгласи се Елинър. — Сейърс го настани в чакалнята, тъй като къщата е препълнена с гости.

Сейърс стоеше на прага, а Реджи се намръщи, за да прикрие изненадата си. Тя се надигна.

Чакалнята не е подходящо място за Джордж. Отведете го в библиотеката. Трябва да е празна по това време. И му поднесете чай. — Тя освободи Сейърс с кимване и се обърна към Елинър. — Трябваше да си поспиш, Ели, щом си уморена.

— Добре съм, скъпа. Наистина стояхме до късно, но ми беше приятно. — Очите й срещнаха за кратко погледа на лорд Барет. — Съвсем ще се разбудя, като пийна чаша чай. Познаваш ли посетителя си?

— Да — отвърна Реджи. — Но не мога да си представя какво прави тук.

— Е, най-добре ще е да се погрижиш за него. Ние с Дикън ще хапнем по нещо, преди да отидем да пояздим.

— Елинър да язди?

— Не знаех, че ти е приятно да яздиш, Ели.

— О, ами да! Но е много по-хубаво, когато някой ти прави компания. — Тя се приближи и подхвърли: — Трябва да го опитате с Никълъс.

Реджи отговори необвързващо и излезе от стаята.

Щом тя влезе в библиотеката, Джордж Фаулър стана на крака и се приближи, за да й целуне ръка. Беше забравила колко добре изглежда той с пясъчнокестенявите си къдри и добре подрязаните мустаци, с тъмнозелените си очи и добре сложената фигура. Той беше по-скоро нисък — всъщност не. Не трябваше да сравнява всеки мъж със съпруга си.

— Боя се, че съм дошъл в неподходящо време — извини се той. — Човекът, който пое коня ми, се оплака, че в конюшните няма никакво свободно място.

— Наистина в момента е малко е притеснено, но не и на мен.

— Но ти имаш гости, за които да се грижиш…

— Не — увери го тя. — Това е събиране на свекърва ми, планирано преди да дойдем тук. Най-вече нейни приятели и на моя съпруг, а в този час само някои са станали. Седни, Джордж. — Те седнаха един срещу друг. — И ти си добре дошъл да останеш тук и съм сигурна, че ще ти намерим място за преспиване, ако нямаш нищо против да спиш с друг човек в една стая.

Той се ухили щастливо.

— Бих приел, ако вече не ме беше повикала майка ми. Тя е на почивка в Брайтън и си помислих да спра пътьом да видя как живееш.

Реджи му се усмихна. Той се бе отклонил доста, за да я види.

— Мина много време, нали? — заговори тя щастливо като си спомни колко чаровен можеше да бъде младият мъж.

— Страшно много време — подчерта той.

Хали донесе чай и Реджи наля в чашите.

— Как е майка ти, Джордж?

— Много добре, като се има предвид състоянието й. — Той каза това с гримаса, сякаш очакваше нещо лошо при пристигането си в Брайтън. — Цялото семейство е добре. Като говорим за семейство, миналата седмица в клуба видях твоя вуйчо Антъни. Изглеждаше вбесен от нещо. Едва не се сби с един човек задето се блъсна в него.

Реджи знаеше какво означава това. Вероятно тогава е научил, че Никълъс се е върнал.

— Вуйчо Антъни изпада в такива настроения, макар и рядко.