Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 124

— А ти? — Внезапно изражението му стана сериозно.

— Нямаме ли всички ние своите настроения?

— Нямаш нищо против да се заровиш тук, на село. Аз бих загинал за една седмица.

— Обичам Силвърли. Винаги съм предпочитала да живея на село.

Джордж изглеждаше разочарован.

— Мислех си, че може би… не си щастлива тук. Човек чува разни истории. — Той се прокашля. Дали беше притеснен?

— Значи трябва да си затваря ушите — пропя тя. — Щастлива съм, Джордж. — Но не можеше да го погледне в очите.

— Сигурна ли си?

— Тя ти го каза, Фаулър — студено заяви Никълъс от прага. — И тъй като очевидно си дошъл, за да разбереш точно това, ще се радвам да си тръгнеш.

Реджи скочи.

— Никълъс!

— Всичко е наред, Реджи — каза Джордж, ставайки.

— Това е лейди Монтиът, стари приятелю — рече гладко Никълъс със светнали очи. — Ще го запомниш, нали?

Реджи не можеше да повярва.

— Не трябва да си тръгваш, Джордж, наистина не трябва.

— О, не, трябва, настоявам. — Никълъс се обърна и ревна към коридора: — Сейърс, господинът си тръгва!

Реджи се изчерви.

— Съжалявам, Джордж. Няма извинение за подобна грубост.

— Няма значение. — Джордж се наведе над ръката й, като пренебрегна за миг настръхналия мъж на прага. — За мен беше удоволствие да те видя отново, макар и за кратко.

Реджи изчака само две секунди, след като Джордж излезе от стаята, за да нададе гневен вик, като от кобалтовите й очи хвърчаха искри към Никълъс.

— Как смееш? Аз изхвърлих ли навън твоите курви? Изхвърлих ли ги? — Тя почти не спираше, за да си поеме дъх. — Ти си непоносим, сър, напълно непоносим! Това да не би да е поредното ти нелепо правило? Първо не позволяваш на семейството ми да ме посещава тук, а сега и приятелите ми не могат да идват!

— Не бих нарекъл старата ти любов приятел — тросна се Никълъс.

— Не ми е стара любов. А какво да кажем за теб, като четири от твоите бивши любовници спаха снощи под този покрив? А и навярно си бил с една от тях или с повече от една?

— Ако беше спала в леглото ми, щеше да знаеш къде съм бил!

Устата на Реджи остана отворена, сетне сърдито се затвори. Да спи в леглото му, след като го е хванала с друга жена? Той я вбесяваше нарочно. Е, успя да я разгневи.

Реджи изправи рамене.

— Грозното ти поведение ме накара да взема решение, сър. Отказвам повече да живея с такъв простак и грубиян. Отивам си у дома.

Това сепна Никълъс.

— Това е твоят дом, Реджина.

— Можеше и да бъде, но ти го направи непоносим.

— Няма да си тръгваш — заяви той.

— Не можеш да ме спреш.

— Мога да направя точно това. Само гледай!

Последва тишина. Те се погледаха яростно, сетне Реджина излезе навън.

Никълъс отпусна рамене. Защо, по дяволите, беше избухнал така? Той възнамеряваше да я накара да бъде старата Реджина, а сетне да я подмами в леглото си довечера. До утре всичко можеше да бъде добре. Какво ставаше с него? Тя беше права — поведението му беше непоносимо, а той дори не бе започнал да го осъзнава.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Вратата се отвори с трясък. Реджи се завъртя на стола си пред тоалетката, все още с четка в ръка.

— Е? Още ли не са готови куфарите ти? — кресна Никълъс.