Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 110

Ръката на Реджи, изместена от врата му поради събличането, падна обратно на рамото му. Там, където го докосна, мускулите му се стегнаха. А тя потръпна от собственото си желание. Сега вече нямаше връщане назад. Той беше неин за тази нощ, независимо дали го знаеше или не.

Пръстите й се раздвижиха по гърба му. Кожата му беше топла и нежна. Тя го галеше леко, после по-силно, сетне отново леко, като се наслаждаваше, че може отново да го докосва. Толкова ужасно много време беше минало! А той я караше да си спомня как беше първият път. Устните му я изгаряха от шията до бедрата. Никълъс се разгорещяваше от нейния аромат и вкус. Кожата й беше също толкова стегната и копринено гладка както в нощта, когато й бе отнел девствеността. Тялото й не се бе изменило след раждането, освен нарасналите й гърди, а той почти се боеше да ги докосне, макар да копнееше за това. Но сега те принадлежаха на бебето, а той не искаше Реджи да мисли за него сега. Изобщо не искаше тя да мисли.

Реджи движеше глава надясно и наляво, а пулсът й се ускоряваше. Ако Никълъс не престанеше да я измъчва толкова сладостно с търсещите си пръсти, много скоро трябваше да го помоли за това.

Той сигурно прочете мислите й, защото дългото му тяло се премести върху нея и тежестта му бе толкова желана. Нейните крака се вдигнаха и се увиха около бедрата му точно когато топлата му плът нахлу в нея и я изпълни до дъно.

Устните му прилепнаха върху устните на Реджи, като заглушаваха нейните викове на удоволствие с трескави целувки. Тя се извиваше към него, обвила шията му с ръце, сграбчила с пръсти косата му.

Вълните на оргазма ги обляха едновременно една след друга. Те вкусиха от удоволствието и удовлетвориха страстта си. Със същия отлив се оттегли и светът и двамата заспаха прегърнати.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Никълъс се събуди от почукване на вратата и осъзна едновременно две неща. Той лежеше, като краката му бяха преплетени с краката на Реджина, а човекът, който бе почукал, нямаше да чака да го поканят.

За него бе чудесна изненада да открие до себе си своята съпруга и това събуди у него прекрасни спомени. Той се обърна към вратата и промърмори някаква ругатня. Там бе застанала прислужницата на Реджина със свещ в едната ръка, а с другата притискаше до рамото си Томас. По лицето и премина изражение на абсурдна изненада.

— Не е ли прието да почакате, докато ви поканят да влезете? — изръмжа Никълъс.

Мег обаче не се уплаши.

— Не е прието, милорд, когато влизам в стаята на лейди Реджи.

— Да, но лейди Реджи не е сама, затова ако се обърнете, ще направя така, че да мога да ви се представя.

Мег зяпна, когато той стана прав, без повече да я чака. Тя бързо се обърна, като разля восък по пода. Какво правеше той в леглото на Реджи? Бедното момиче бе съсипано, когато го изостави, а сега се беше върнал, без дори да се извини.

— Сега можете да се обърнете и да кажете какво има.

Мег настръхна. Погледна колебливо през рамо, когато той се приближи към нея в гръб, като по този начин тя не можеше да види леглото.