Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 112

Никълъс се справяше много по-уверено с бебето, когато тръгна по коридора към стаята на Мег и дойката. Той дори бе успял да обърне и майката и бебето, за да може да изсуче и другата гърда на Реджи, която бе пълна с мляко. И всичко това бе направено, без тя да се събуди.

Мег отвори вратата, като изглеждаше сърдита. Тук, помисли си той, бе точно мястото, където трябваше да бъде приет най-напред.

— Кажи ми нещо, Мег. Тази твоя неприязън към мен лична ли е или е само отражение на чувствата, които има към мен господарката ти?

Мег, която бе много по-възрастна от Никълъс, беше достатъчно дръзка, за да каже истината.

— И двете. Не трябваше да се връщате. Тя се оправяше много добре и без вас и ще се оправя също толкова добре, когато си тръгнете.

— Да си тръгна ли? — Никълъс бе истински потресен. — Ти смяташ, че ще си тръгна веднага след като съм си дошъл?

— Ами няма ли да го направите? — тросна се Мег, като се разгорещяваше все повече. — Вие не я искахте за ваша съпруга. Сега тя го знае много добре.

— Ами ако не си тръгна, Мег? Какво ще стане тогава? — попита тихо той.

Мег отстояваше позицията си. Той нямаше лесно да се измъкне.

— Тя ще направи живота ви нещастен, това ще стане. Не повече, отколкото заслужавате, милорд, ако ме извините. Tеc и аз не сме отгледали някаква вяла госпожица, мога да ви кажа това. Не можете да обидите една Малори два пъти.

Никълъс кимна. Беше чул достатъчно. Ако някой знаеше истинските чувства на Реджина, това беше Мег, а прислужницата бе достатъчно пряма, за да му каже истината. Дали беше права? Дали нямаше надежда за него и Реджина?

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Часът беше осем и четвърт и Мег се щураше из стаята, след като пооправи виолетовата рокля и жакета с къси ръкави, които Реджи щеше да облече. Реджи седеше на ръба на леглото и играеше с Томас. Вече го беше нахранила и чакаше Тес да дойде да го вземе.

— Изненадана съм, че Томас не се буди тази нощ, а ти, Мег? Мислех, че непознатата обстановка ще го накара да се чувства неспокоен.

— Да не искаш да ми кажеш, че не си спомняш кога ти го донесох снощи?

Реджи вдигна поглед объркана.

— Лордът ми го върна нахранен и успокоен — каза Мег. — Сигурна съм, че би искал да се възгордее с нахранването на бебето, но тъй като напоследък мъжете са устроени по-различно…

— Никълъс ти го е донесъл?

— Да и сега разбирам, че не си спомняш. Казах ти, че прекаляването с вино…

— О, стига — сряза я Реджи. — Разбира се, че си спомням. Просто ми трябваше един миг, за да… о, няма значение. Занеси го на Тес, моля те. Май ми се задава главоболие.

— Нищо чудно, при толкова много…

— Мег!

Когато вратата се затвори, Реджи легна на леглото. Какво й беше? Знаеше, че Никълъс прекара нощта с нея. Спомни си как той влезе в стаята и веднага заспа. Какво стана после — да, тя не можеше да го забрави. Тогава защо не можеше да си спомни, че посред нощ е кърмила Томас?

Реджи започна да се чуди дали изобщо е сигурна за каквото и да било. Може би е заспала скоро след Никълъс и е сънувала останалото. После се сети че беше с нощницата си, когато се събуди. О, значи тогава всичко е било сън.