Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 109

— Лека нощ, жено.

Реджи се намръщи.

— Лека нощ, Никълъс.

След по-малко от минута той вече хъркаше. Реджи въздъхна ядосано. Не бил хъркал! Как щеше да спи при това мъчение? Тя не изчака да мине и минута и го разтърси за рамото.

— Никълъс?

— Бъди добра, любима — промълви той. — За тази вечер един път е достатъчно.

— Един път… о-о! — ахна тя, сепната от това, което искаше да каже Никълъс. Той я мислеше за някоя друга, която иска да я люби още веднъж. Ама че работа!

Реджи падна на възглавницата си обидена. След миг той започна отново да хърка, а тя заскърца със зъби. След няколко минути Никълъс се обърна към нея и ръката му попадна тревожно близо до едната и гърда. Единият му крак се преметна върху бедрото й.

Мина й през ум, че гърдите, които се притискаха към ръката й, бяха голи, че кракът му върху нейния също беше гол, че… о, Боже, ако помръднеше, можеше да го събуди. И въпреки това тази близост й връщаше едни усещания, които бе по-добре да забрави, а и не можеше да заспи така.

Реджи се опита съвсем леко да повдигне ръката му. Реакцията му бе да сграбчи гърдата й. Тя разтвори широко очи. Дишането й се учести. А той продължаваше да спи, без изобщо да осъзнава какво прави.

Реджи се опита още веднъж да се освободи, като много бавно един по един отделяше пръстите му от себе си. Когато откъсна ръката му, тя се премести сама, но не там, където Реджи искаше. Бавно се плъзна надолу по корема й, прекоси хълма между бедрата й, после се върна по същия път нагоре и се спря при другата гърда. Точно тогава коляното му се повдигна точно толкова, колкото да остане върху слабините й. Пръстите му галеха гърдата й.

— Много… приятно. — Топлият му дъх докосна бузата й, когато Никълъс промърмори думите на сън.

Реджи издаде дълбок стон, който я изненада и я накара да се изчерви силно. Това беше лудост. Та той спеше! Как можеше да я кара да се чувства така, докато спи?

Беше от виното. Сигурно беше така, защото тя едва ли не искаше да е мъжът, а той — жената, та да може да го обърне по гръб, да го яхне и да облекчи нарастващата болка.

Реджи трябваше да рискува и да го събуди. Трябваше да го върне в неговата част от леглото.

— Никълъс? — прошепна тя. — Никълъс, трябва да…

— Много си настойчива, любима, а? — Ръката му се плъзна нагоре около шията й и притегли лицето й към неговото. — Ела тогава, щом настояваш.

Топлите му устни докоснаха нейните, първо нежно, после страстно. Ръката върху шията й започна да я гали нежно, като я караше да изтръпва цялата.

— О, любима — промълви дрезгаво той, докато устните му се промъкваха по бузата й, за да я ухапят по ухото. — Трябва по-често да бъдеш настойчива.

Реджи бе завладяна от еротично удоволствие. Какво значение имаше това, че той не е напълно буден и не знае какво върши? Тя обви с ръка шията му, като упражняваше достатъчно голям натиск, за да го притиска до себе си.

На Никълъс му се искаше да изкрещи победоносно. Като прие целувката, Реджи реши съдбата си. Неговите устни се промъкваха по шията й страстно. Бързо и изкусно той разкопча нощницата й и с едно ловко движение я вдигна през главата й и я съблече.