Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 108

Вечерята беше приятна и продължителна, а Никълъс се постара да компенсира неудобството, което беше причинил на всички. Той всъщност се държа доста очарователно и накара леля си да се смее на анекдотите му. Много скоро Реджи откри, че също се смее заедно с тях. Тя се надяваше, че Tеc, Мег и останалите прислужници също се забавляват.

Реджи се прозина и се протегна, за да загаси лампата на нощното шкафче. Ръката й не я уцели и тя се ухили. Преди да успее да опита втори път, вратата се отвори и в стаята влезе Никълъс.

Реджи невероятно се слиса, когато го видя на вратата. Той не се извини за грешката си. Беше ли грешка? Защо беше влязъл в нейната стая?

— Искаше ли нещо, Никълъс?

Той се усмихна. С един поглед разбра, че са донесли един от сандъците й, но че нищо от неговия багаж не е било разтоварено от каретата. Харис бе протестирал, особено когато разбра, че ще спи в конюшнята заедно с кочияшите, за да се придаде автентичност на историята, че странноприемницата е прекалено пълна, за да се настанят всички те удобно.

Реджи се намръщи, когато Никълъс започна да съблича палтото си.

— Какво… какво правиш?

— Приготвям се да си лягам — рече небрежно той.

— Но…

— Не ти ли казах? — Той се намръщи. — Сигурен съм, че ти споменах.

Реджи изглеждаше объркана.

— Какво си ми споменал?

— Ами че тук има само три стаи. В едната са леля ми и нейната прислужница. Твоята прислужница и дойката са в другата, като Томас е поставен на отделно легло. И остава само тази стая.

Никълъс седна от другата страна на леглото и свали ботушите си. Реджи беше разширила очи и гледаше втренчено широките му плещи.

— Имаш намерение да спиш тук? — Това бе казано с висок глас. — Тук?

— Къде другаде да спя? — Той се опита да прозвучи обиден.

— Но…

Реджи не успя да каже нищо повече, тъй като Никълъс се обърна, за да застане с лице към нея и я обърка с близостта си.

— Има ли нещо нередно? — попита той. — Знаеш, че сме женени. И те уверявам, че с мен в това легло си в пълна безопасност.

Трябваше ли да й напомня, че повече не я желае?

— Не хъркаш, нали? — попита тя само за да му направи напук.

— Аз ли? Разбира се, че не.

— Е, тогава предполагам, че да споделим стаята за една нощ няма да означава твърде много. Обаче няма да се събличаш съвсем гол, нали?

— Не мога да понасям ограниченията.

— Тогава ще угася лампата, ако не възразяваш — каза тя.

— За да не те шокирам с голотата си ли? Разбира се.

Дали в гласа му не прозвуча някаква веселост? Негодник.

Просто не трябва да му обръща внимание.

Този път Реджи хвана лампата с две ръце — нямаше да му позволи да я обвинява, че е пияна, — но тогава пък едва успя да открие края на завивките, за да покрие краката си. Когато най-сетне успя да го направи, Никълъс бе свършил със събличането и без никакво усилие се бе изтегнал под завивките едновременно с нея. От тежестта леглото в неговата част хлътна толкова много, че Реджи трябваше да сграбчи края на завивките, за да не се търколи към него. Тя лежеше, неподвижна като дъска, като се опитваше да не го докосва с нито една част от тялото си.