Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 107

Фактът, че осъзна нещата, изобщо не му помогна. Реджина щеше да страни от неговите опити за близост. А той щеше да се прави на пълен глупак, за да подмами собствената си съпруга, така ли? Ако можеха да спят в една спалня, близостта можеше да им помогне. В края на краищата тя беше страстна жена. Но къщата, от която току-що бяха тръгнали, и тази, в която отиваха, бяха толкова големи, че не бе нужно да споделят една спалня.

Имаше само един начин да спи в една стая с нея — при необходимост, което не беше много вероятно… или беше? Да, за Бога! Имаше един начин, а той едва не бе изпуснал възможността, тъй като вече бяха изминали повече от половината път до Силвърли! Никълъс обмисли идеята си и заключи, че тя може и да се осъществи.

Без да анализира повече плана си, което можеше само да изясни известни пропуски, той извика на кочияша да спре в следващата странноприемница.

— Да не би нещо да не е наред? — попита Елинър.

— Няма нищо, лельо Ели. Просто осъзнах, че предпочитам топла вечеря вместо студената храна, която можем да очакваме в Силвърли, когато пристигнем в този късен час.

— Но все още не е станало късно. Не сме ли почти пристигнали? — недоумяваше Реджи.

— Не съвсем, любима. Освен това аз умирам от глад. Не мога повече да чакам.

В странноприемницата, в която пристигнаха след малко, Никълъс бе известен. Той познаваше собственика достатъчно добре, за да му каже, какво точно иска. А сега, помисли си Никълъс, де да можеше късметът да ме съпътства през остатъка от нощта…

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Реджи се кикотеше, докато си проправяше път към леглото. Мег си беше тръгнала, след като я нахока хубаво, докато й помагаше да се съблече. Прислужницата смяташе, че Реджи е пияна. Е, тя разбира се, не беше. Елинър обаче се беше напила. Беше смешно, тъй като Реджи се почувства длъжна да й помогне да се качи в стаята си, където и нейната прислужница също й се накара. Колко нахални бяха станали прислужниците напоследък!

Елинър беше изпила само… колко? — половин дузина чаши от това чудесно вино, което собственикът пазеше само за тях. Така бе казал на Никълъс. Реджи изпи същото количество и се чувстваше чудесно, но в никакъв случай не беше пияна. Просто можеше да носи повече от Елинър.

Тя се пльосна на леглото, олюля се, сетне се изправи. Това не беше просторната й стая в Силвърли, но щеше да свърши работа за една нощ. Посред вечерята Никълъс им поиска извинение, че не съобразил в бързината, тъй като не бил свикнал да пътува с толкова голям антураж. Осъзнал колко е необмислено да пристигнат без предупреждение толкова късно в Силвърли, тъй като всички прислужници ще трябва да стават от леглата си, за да подготвят стаите, да обслужат конете, да разтоварят багажа и прочие. Бил решил, че могат да пристигнат сутринта и затова запазил за тях стаи в странноприемницата.