Читать «Кид» онлайн - страница 61

— Много добре. Аз ще остана. Но не очаквай от мен още да страдам от острия ти език. Защото няма да го направя.

Джейк си представи как използва езика си към нея по начин, срещу който тя сигурно нямаше има нищо против. И следващите му думи излязоха от устата, преди той да може да ги спре.

— Ти имаш много хубави очи.

Анабет зяпаше Джейк за момент, преди да разбере, че го гледа в действителност! Тя издърпа китката си от ръката му и повдигна очилата си нагоре върху носа. Не можеше да направи нищо за червеният цвят, който плъзна по лицето й.

— Аз ще съм ти благодарна, ако не коментираш… моята личност — каза тя.

Джейк се усмихна.

— Както кажеш, госпожице Смит. Сега бих използвал помощта на ръката, която ти ми предложи.

Анабет би дала всичко, за да може да излезе от стаята, но това щеше да бъде едно страхливо бягство. Тя направи още две крачки към Джейк обви раменете му с ръка, за да му помогне да стане. Това постави лицето й само на инчове от неговото лице. Тя почувства топлината на дъха му върху бузата си.

След секунда почувства и устните му там.

Анабет рязко се изправи и главата на Джейк се удари в таблата на леглото.

— Оу!

— Така ти се пада! — сопна му се тя. — И ще ти бъда благодарна, ако също така не ме докосваш!

Джейк разтри ударената си глава.

— Аз ти направих комплимент! — каза той. — Такава гладка кожа като твоята…

— Господин Кърни!

Джейк изкриви лице и разтри главата си.

— Желанието ви е прието, госпожице Смит.

За щастие и на двамата, Юлали избра този момент, за да посети Джейк.

— Как се чувстваш? — попита тя, като отиде до леглото му.

— Главата дяволски ме боли.

— Главата ли?

Анабет завъртя очи и Джейк се отказа.

— Няма значение — каза той. — Гладен съм като мечка след зимен сън. Какво имаш за ядене?

— Ти какво искаш? — попита Юлали.

— Стек, картофи, боб и кафе.

— Аз ще ги приготвя — предложи Анабет, готова на всичко, за да се измъкне от стаята.

Юлали седна на стола до леглото и наблюдаваше бързото излизане на Анабет.

— Аз мисля, че това момиче може да те харесва.

Джейк откъсна очи от отдалечаващата се фигура на Анабет.

— Какво?

— Тя е напълно невинна, Джейк. Такива като нея не са за теб.

— По дяволите, Юлали. Аз по-скоро ще легна с гърмяща змия!

— Надявам се, че е така Джейк. Аз те видях да целуваш момичето.

Джейк се изчерви.

— Последствие от делириума — измърмори той. Нямаше друго обяснение за внезапната си постъпка. Той беше омагьосан от сините очи на момичето. Имаше смътното чувство, че ги е виждал някъде и преди. Когато тя се наведе над него, той не можа да устои на нейната миризма и на меката й и гладка кожа. Така че я целуна. Това не означаваше нищо.

— Кой те простреля, Джейк?

Въпросът на Юлали отклони мислите му от Анабет, което беше добре.

— Натъкнах се на Бандата Калуун.

— Засада?

Джейк почеса брадичката си и кимна.

— Смешното е, че мъжът, който ми спаси живота, беше не някой друг, а самият Кид Калуун.