Читать «Кид» онлайн - страница 23

Двамата младежи апах се извиваха на земята и потната им плът се покриваше с тънък слой прах, докато първо единият, а после другият се оказваше отгоре. Сключили тела в смъртоносна схватка, те се удряха, ритаха и хапеха един друг битка, в която не съществуваха цивилизовани правила. Петте момчета апах, заобиколили противниците, ги насърчаваха с гърлени викове, подтиквайки любимеца си към победа.

— Хо, Ръмжаща Мечко!

— Той е твой, Ръмжаща Мечко!

— Използвай зъбите си, Ръмжаща Мечко!

Там нямаше никой, който да вика името на Уолф. Да го окуражи. Да се надява, че той ще спечели.

Но Уолф не беше прекарал четиринадесет години като изгнаник сред своя собствен народ, без да придобие една твърда черупка, която го предпазваше от подобни неприятности. Той не се нуждаеше от ободрителните викове на другите, а погледна вътре в себе си и намери силата, за да победи прага си.

Скоро стана очевидно, че Ръмжащата Мечка, макар и с две години по-възрастен, по-висок и по-едър от съперника си, започваше да губи. Уолф беше по-силен, по-подвижен, с по-бързи крака. Тълпата, заобиколила двамата противници, застина в мълчание, когато Уолф притисна към земята Ръмжащата Мечка. С косматата си ръка Уолф натисна гърлото на по-голямото момче и беше готов да го задуши до смърт.

Двамата младежи се гледаха един друг с оголени зъби и накъсано дишане; телата им бяха разкървавени от драскотини и охлузвания при борбата върху каменистата земя.

— Вземи си думите обратно — заповяда Уолф.

— Няма! Ти си брат на Койота.

Уолф изсъска остро при тази повторна обида. Той прекъсна дъха на другото момче и гледаше с безжалостни черни очи как Ръмжащата Мечка започна да посинява. И не отпусна хватката си, когато тялото на по-голямото момче се загърчи в смъртоносни конвулсии под него.

Внезапно, някой сграбчи Уолф за раменете и го издърпа от противника му.

— Спри! Какво правиш там?

Уолф отстъпи с разкривено, диво лице и тялото му се приготви за отбрана.

Но бащата на Ръмжащата Мечка, Жълтата Риза, не му обърна внимание. Той изправи сина си на крака и каза:

— Ела. Време е да вървим на лов.

Жълтата Риза се обърна към петте момчета, които наблюдаваха битката и каза:

— Вървете си във вигвамите. Бащите ви също ви очакват за лова.

С червено от срам лице поради поражението си от Уолф и все още тежко пълнейки с въздух изгладнелите си дробове, Ръмжащата Мечка отмина изгнаника с пълни с омраза очи. Другите момчета го последваха и Жълтата Риза вървеше последен.

Уолф остана да стои сам. Както ставаше винаги. Както се страхуваше, че ще бъде винаги. Неговата майка, Нощното Пълзене, беше спала с много мъже, така че той нямаше баща, който да го признае за свой син. Нямаше баща, който да го научи на нещата, необходими за едно момче. Как да си прави оръжията. Как да ловува. Как да краде коне. Как да убива врага си.

Така че Уолф бе наблюдавал, слушал и се учеше сам. Той стана по-добър, по-силен, по-пъргав по-безмилостен. И все пак това не му осигури приемането като свой от другите. Те не го поканиха да участва в лова. Но той въпреки това щеше да отиде. Сам. И ще се върне с по-голям елен от всички останали.