Читать «Кид» онлайн - страница 24

Уолф взе лъка, стрелите и ножа си от вигвама, в който живееше сам. Отби се във вигвама на майка си и каза:

— Отивам на лов. Довечера ще ти донеса месо за гърнето.

Нощното Пълзене само кимна. Тя знаеше за битката, която синът й е спечелил, за да получи уважението на племето. И правеше каквото може, та да му помогне. Тя не се хвалеше със способностите на сина си като ловец. Но щедро споделяше месото, което Уолф й носеше, както и кожата, рогата, а и другите деликатеси от жертвата с другите жени, чиито съпрузи, или синове нямаха такъв успех в лова.

Уолф яхна едно от понитата си — той вече беше откраднал няколко от белите хора — и потегли й противоположна посока на останалите ловуващи бойци и синове. Веднага щом последният вигвам изчезна от поглед, той пришпори понито си и го пусна да тича в галоп.

Но независимо колко бързо яздеше Уолф, той не можеше да избяга от това, което представляваше. Скоро възпря препускащото пони и то заситни в тръс, а после закрачи бавно. Почти незабавно Уолф забеляза следите на един елен. Той беше голям и момчето си спомни обещанието си да се върне с най-големия трофей от лова.

Той съсредоточи цялото си внимание в преследването на елена, който следваше една тясна, камениста пътека, обикаляща нагоре около един висок връх. Пътеката дотолкова се стесни, че единият крак на Уолф увисна опасно над пропастта. Сърцето му биеше лудо, когато накрая пътеката се разшири. Той замръзна на място пред откритието си.

Еленът беше забравен. Под него и простирайки се надалеч се намираше една овална долина покрита със сочна трева. От това, което можа да види, тя бе заобиколена напълно от невероятно високи каменни стени. Той не успя да забележи друг път за и от долината, освен този, по който дойде. Нито пък видя някакви следи от хора.

Тук, тогава, щеше да бъде неговото убежище. Негово собствено място, където можеше да идва и да бъде сам, и където кармата на раждането му нямаше да го последва. Той пришпори понито си заслиза надолу по тясната еленова пътека, отвеждаща в долината.

За радост на Уолф, един поток прекосяваш цялата долина. Той проследи искрящата вода до мястото, където потокът се вливаше в голямо езеро под сянката на върха. И там при езерото той откри, че неговата долина не беше така безлюдна, както помисли отначало. Някой плуваше в езерото.

Той не се показа на открито и с изумление разбра, че това бе едно бяло дете, едно момиче. Очите му бързо огледаха пак долината. Тя не можеш да живее сама тук. Трябваше да има и други бели мъже. Той усети, че се разгневява. Вече бе обяви долината за своя, само за да открие сега, че някой друг я е открил преди него.

Но това можеше да се поправи.

Момичето в езерото беше дете на не повече от шест, или седем години. Независимо от това, той се приближи предпазливо към нея. Не искаше тя да заплаче и да предупреди останалите, които сигурно живееха в тази долина с нея.