Читать «Кид» онлайн - страница 21

Уат възнамеряваше да използва Бандата Калуун за собствените си цели, но смяташе, че те не са важни. В края на краищата, той не искаше никой да се мотае около него по-късно и да свидетелства, че бандитът Уат Ранкин и онзи уважаван гражданин и добър съсед, Уил Риърдън, са един и същ човек.

3

Буут изобщо не се тревожеше за бандитите. Първата му грижа, докато той и Анабет се отдалечаваха в галоп, беше да се увери, че никой не ги преследва. Той пазеше Скъпоценната долина в тайна, защото се нуждаеше от място, където Анабет можеше да е в безопасност, облечен като жена. Така той се върна обратно и насочи конете през леглата от черна лава, известни като обсидиан, по които нямаше да останат следи от подковите, преди да се насочи отново към долината.

Но мислите му в действителност не бяха фокусирани върху прикриването на следите им. То сега бе много загрижен за това, какво да прави Анабет, след като бандата уби двамата пътници остави един жив свидетел, който можеше да я разпознае — макар и като момчето Кид Калуун.

Това променяше всичко.

Законът сега щеше да ги преследва и нямаше да има почивка за никой от тях. Може би най-после беше дошло времето да се помисли за онова ранчо в Колорадо, за което Анабет мечтаеше непрекъснато.

По времето, когато навлязоха в студения, тъмен тунел, отвеждащ в Скъпоценната долина, Буут вече бе решил какво да прави. Дните им с Бандата Калуун приключваха. Със златото от това нападение той и Анабет можеха да започнат отначало. Буут даже можеше да спре в Санта Фе на път за Колорадо, за да види дали Сиера щеше да поиска да тръгне с тях. Но първо трябваше да си уреди сметките с Уат Ранкин.

Когато излязоха от тунела в долината, слънцето моментално заслепи Буут. Когато зрението му се приспособи към ярката светлина, той видя каменната къща, която построиха с брат си преди тридесет години. Тя стоеше облегната до една скала, висока петдесет стъпки. Зад къщата имаше пещера, достатъчно голяма, за да побере няколко коня. Един извор в пещерата ги снабдяваше с прясна вода, което им спестяваше необходимостта да се излагат навън на опасността от стрелба, от която и да е точка в долината.

Отвъд къщата, в самата долина, дивите мустанги на Анабет пасяха до колене в сочната трева. Един поток, водещ началото си под скалната стени от едната страна на долината, завършваше пътя си в езерото от другата страна. Това беше идеалното скривалище за един бандит. То щеше да му липсва.

— Съжалявам, Буут. Трябваше да обърна повече внимание на това, което правя. Аз даже не усетих, че съм си свалила банданата.

Буут слезе от коня си и го завърза за перилата на къщата.

— Това сега е свършено.

Анабет се приземи до него.

— И трябваше да си държа устата затворена пред Ранкин.

Очите на Буут бяха разтревожени, когато се пресегна и хвана брадичката й, която вече започваше да посинява и почернява.

— Аз не мисля, че до днес съзнавах добре какви рискове поемаше ти през цялото това време. Ами, ако шапката ти беше паднала, когато Ранкин те удари, Дете? Ако другите бяха разбрали, че си момиче?