Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 4

— На Беата аз й плащам. Хиляда и петстотин злоти на месец. Сама не бих могла да се справя. Карол е толкова непрактичен… — тя изведнъж си припомни, че съпругът й е мъртъв, и млъкна е отворена уста.

Започнах да разбирам ситуацията.

— Значи, вие приемате гости на пансионни начала?

Водницка замига бързо-бързо с подпухналите си клепачи.

— О, не, моля ви! Какъв ти пансион… За него човек трябва да има позволение, квалификация… Не ме разбрахте добре. Просто нашата къща е разположена в красива околност. Наоколо е гора, макар че в същност сме във Варшава, та затова разни познати идват у нас за съботите и неделите. Не всеки иска да заминава през почивните дни далече от града. А до нас е близичко. С автобус се стига до самото място. Удобно е, тихо…

— Но те ви плащат за пребиваването си тук? Жената пренебрежително махна с ръка.

— Ами, колко ли плащат! Колкото да ми върнат разходите за храната. Грошове. За съжаление не сме в състояние да храним толкова народ. Карол има скромна пенсия. — Тя непрекъснато забравяше, че Карол Водницки не е сред живите.

Усмихнах й се приятелски.

— Госпожо Водницка, напразно се оправдавате пред мен. Аз не съм от стопанската милиция и дори да искам, не мога да контролирам доходите ви. Въпросът е много по-сериозен. Моята цел е да открия убиеца на вашия съпруг. И вие искате същото. Затова ви моля да бъдете искрена и да ми помогнете. Напълно искрена, госпожо.

Млъкнах за миг, погледнах я внимателно и прибавих, наблягайки на всяка дума:

— Добре ли познавате всички свои гости?

Водницка наведе очи.

— Не всички. Но — побърза да прибави тя — някои от тях са идвали по няколко пъти…

— Кои по-точно?

— Господин Рилски и господин Квирин. Те са много почтени хора.

— А другите?

— Другите също са почтени, моля ви се, у нас непочтени не идват.

— Кои са те?

— Госпожа Флора Квашневска и господин Тобиаш Салабурски.

— Що за хора са те?

— Госпожа Квашневска е собственичка на оказионен магазин. Салабурски е счетоводител… в една кооперация. Госпожа Флора е идвала у нас вече няколко пъти. Господин Салабурски дойде вчера за първи път…

— Кога пристигнаха тези ваши гости?

— В събота. Тоест вчера. Нашите гости винаги идват в събота следобед. Поднасяме следобедна закуска, после — вечеря. Снощи бях направила за вечеря торта с ягоди. Тортата с ягоди е една от атракциите на гостуването у нас по това време на годината.

— И така — рекох аз, — вече си поизяснихме някои неща. А сега бъдете така любезна да ми разкажете поред всичко, което се случи във вашия дом вчера.

Водницка започна да разказва. Говореше объркано, хаотично, повтаряше се, отдалечаваше се от темата. Често трябваше да я прекъсвам и да й задавям допълнителни въпроси. Не записвах отговорите й. Имаше време за това. Щях да я разпитвам официално поне още няколко пъти — подробно, с протокол и със спазване на необходимия ритуал. Засега просто исках да си изясня общата картина.

Оказа се, че всички гости са пристигнали във вилата между петнадесет и шестнадесет и половина часа. В седемнадесет часа закуската била поднесена на верандата. Помърморили малко против осите, крито им досаждали. Господин Карол не бил с тях на закуската. Чувствувал се нещо недобре. Сърцето. Лежал в стаята си и четял книга.