Читать «Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)» онлайн - страница 23
Йежи Шеверски
В мътните зеници на Квирин светнаха искрици.
— Какъв телефон? Какво обаждане? Нищо не си ми казал за този телефон…
Разказах му онова, което знаех от Водницка.
— И знаеш ли — завърших, — изглежда, че той е искал да сподели със своя приятел нещо много важно…
Квирин взе разтворената книга и започна да я прелиства.
— Как се казва този негов приятел?
— Кочински. Павел Кочински. И какво от това… Нали не е успял да му се обади…
И двамата замълчахме. Изведнаж Квирин, който продължаваше да разглежда книгата, застина като истукан, а после ми я бутна под носа — както си беше разгърната. В първия миг не разбрах какво иска да ми покаже, но само след секунда ми стана ясно. Прочетох заглавието на раздела:
Опитах се да измъкна книгата от ръката на Квирин, но той я държеше здраво. Отказах се и започнах да чета през неговото рамо, а когато свършихме, Квирин рече:
— Сега вече няма да ни се измъкне…
— Да. Може би… Но ще си имаме сериозни грижи как да докажем вината му.
Квирин сърдечно се разсмя:
— За това нямай грижа. Остави на мен… Има няколко класически начина как да се постъпва в подобни случаи. Не забравяй, че аз съм специалист. Ще изберем най-резултатния и най-класическия начин.
* * *
Събрахме всички в столовата на партера. Зад прозорците надничаха червеното слънце и напечените от жегата борове със стичаща се по тях смола. Хората седяха неестествено изпънати на столовете и се вглеждаха в мен с огромно внимание. Бяха шестима: Квирин, Шилницки, разплаканата Водницка, дебелият Салабурски, хубавата Беата със сини кръгове от безсъние под очите и госпожа Флора с пищните форми. Само тя изглеждаше така, сякаш нищо изключително не беше се случило, сякаш беше дошла тук направо от козметичката и фризьорския салон. Седналият до нея дългокос, кльощав младеж — Стефан Шилницки — се въртеше на стола и нервно гризеше ноктите си. До мен зад масата беше застанал уставно изпъченият сержант Видерко. Капрал Лис стоеше до вратата, небрежно облегнат на рамката й, и пушеше.
Огледах събраните, изкашлях се и започнах: — Събрах ви всички, за да разрешим окончателно загадката на извършеното убийство. А в същност — на двете поредни убийства — поправих се и продължих: — Първоначално нямахме представа кой би могъл да извърши тези престъпления. Започнахме от установяване алибито на пребиваващите в този дом лица. По отношение на второто убийство никой от вас нямаше алиби — с изключение на господин Квирин, когото разпитвах по същото време. Всеки от вас би могъл незабелязано да напусне стаята си, да посети Рилски и да го намушка с ножа, а после все така незабелязано да се върне в нея. По отношение на първото убийство алиби имаха четири лица. То се основаваше на факта, че тази четворка се състои от две двойки, които са прекарали нощта заедно. Тяхното алиби обаче беше доста съмнително, защото някоя от двойките можеше да бъде двойка съучастници в престъплението. Останалите лица нямаха алиби.
