Читать «Авантюристката» онлайн - страница 4

Тялото се помръдна бавно. Появиха се бледите издатини и вдлъбнатини на лицето. Едната ръка се издигна нагоре с разперени пръсти, сякаш искаше да хване нещо — удряше отстрани, опитвайки се да се хване.

Плувецът беше жив!

Сирен издаде задавен, приглушен звук и се отдръпна. Мъжът издаде лек стон. Пръстите му се изплъзнаха от заобления ръб на пирогата.

Жив!

Наведе се напред още веднъж, потапяйки ръката си до рамото. Пръстите й докоснаха коса. Тя ги сви в нея, стискайки здраво докато се изправяше. Още веднъж бледото обтегнато лице, обливано от водата, се яви пред погледа й.

Не можеше да си позволи да изпусне косата, или щеше да го загуби. Липсваше й достатъчно сила да го изтегли в пирогата, нито пък можеше да гребе обратно с едната ръка във водата. За първи път се сети за Гастон, хвана я яд на любовните му пориви. Ако беше тук, където би трябвало да е, сега той щеше да се бори в пирогата вместо нея. Е, и тя нямаше да се откаже толкова лесно!

Въжето, с което пирогата стоеше завързана за по-големия съд беше на носа. Тя се пресегна за него със свободната си ръка, навеждайки се напред, доколкото й беше възможно, прокара го под мишниците на мъжа и го завърза на примка. Допълнителната тежест заплашваше да потопи нестабилната лодка, но все пак лицето на мъжа изскочи над водата. С прикрепения към лодката мъж, като боен трофей на някоя древна богиня, тя загреба обратно към корабчето.

Гастон все още не се виждаше никакъв. Сирен излезе от пирогата, после изведнъж се отпусна на колене. Протегна ръка да отпусне въжето, сграбчвайки мъжа за вратовръзката, когато той започна да й се изплъзва. Завърза пирогата за пригоденото за тази цел колче, след това издърпа мъжа към себе си.

Помисли да извика Гастон, но не беше по възможностите й да го накара да я чуе, дори и да й обърнеше достатъчно внимание, за да разбере, че тя се нуждае от него. Имаше само едно нещо, което можеше да се направи, въпреки че то щеше да причини на мъжа, когото беше спасила, още белези и да задълбочи нараняванията, които може би имаше. Явно, той не можеше да остане там, където беше. Кожата му вече бе ледена от студената вода, а и самата тя започваше да трепери.

Хвана едната му ръка, извади я от водата, после, отпускайки вратовръзката, взе и другата и ги издърпа нагоре. Хвана го здраво за китките. Един-два пъти го натисна надолу във водата, потопявайки го до брадичката, за да изпробва тежестта му, като усещаше как водата го избутва отново нагоре. После си пое дълбоко дъх, стисна зъби и дръпна с все сила.

Корабчето се потопи. Човекът излезе от водата до мишниците. Тя бързо се наведе и го сграбчи, премествайки тежестта си назад с изпънати ръце и задиша дълбоко и учестено.

Той се беше закачил за нещо — копче, или може би издутина от часовник в джоба. Тя направи ново огромно усилие. И пак, и пак… Той изплуваше нагоре, докато реката бавно и неохотно се отказваше от него. Най-после успя. Гърдите му бяха над водата. Бързо, преди да се е плъзнал обратно, тя застана на колене и се пресегна да хване единия му крак, издърпвайки коляното му към палубата. Сега вече беше по-лесно. Тя стана, хвана го за ръцете и задърпа назад. Босите й крака се хлъзнаха по дъските на палубата.