Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 221

Вярно е, в определена степен Лучиано беше попаднал в клопка, но както винаги той преувеличаваше. Няма ли да бъде освободен в края на войната? Това е по-добре, отколкото като плъх да гние в затвора. Освен това Дауей го настани в най-хубавия затвор на щата Ню Йорк, Грейт Медой в Камсток, на север от Албани. Настанен повече от удобно, той получаваше храна от най-добрите готвачи на града, поливаше я с уиски „Джи енд Би“ и имаше винаги студено шампанско за гостите си. Разполагаше и със стая, за да посреща капитан Хафенден, Мърей Гърфейн, Сокс Ланца по проблемите на операция „Престъпен свят“. Директорът на затвора Бърнън Мороус се грижеше специално за него. Естествено беше му разрешено да се среща също и с приятелите си Анастасия, Лански, Костело и други бандити, шефове на семейства и главатари на банди. Тук идваха всички: Джо Бонано, Джо Профачи, Томи Лукезе, Тони Акардо, и те организираха фантастична пиянска оргия, за да полеят важното събитие. По уговорка с Лучиано губернаторът Дауей, бивш шампион по безпощадна борба срещу злото, обещаваше, че „ако се държат тихо, момчетата от бандите няма да бъдат повече преследвани…“

Хафенден имаше пълното право на поздравления от началниците; по кейовете вече не се случваше нищо. Докерите товареха военните материали денонощно, без дори да мечтаят за увеличение на заплатата. Всички станаха добри и участвуваха с всички сили и от сърце във военните усилия на страната.

Сега сигурно е моментът да споменем, че уреждането на нещата беше сделка, изгодна за всички.

За да ускори хода на събитията около своето освобождаване, във всеки случай, а и може би и за да даде подходяща възможност на Дауей да изпълни както трябва поетото задължение, без да рискува окончателно пропадане, Лъки Лучиано трябваше да изпълни втората част от маневрата. Да мести и да размества пионката Вито Дженовезе.

Това беше интересен персонаж, за който е необходимо да се дадат по-подробни разяснения. Той беше високопоставен главатар на престъпниците, хитър, лукав, находчив, изпълнен с противоречия и в края на краищата труден за разбиране. Един журналист го описа така: „С неслизаща от лицето крокодилска усмивка, с мек и абсолютно равен говор.“

Дон Витоне, роден през 1897 г. в Неапол, емигрира с цялото си семейство в Ню Йорк през 1912 година. Ние вече обяснихме как се е срещнал с Лъки Лучиано. Бързо се превръща в неговата дясна ръка. Специализира се в проституцията и изглежда непреодолимо привлечен от трафика на наркотици. Неговият шеф Лъки Лучиано, суеверно загрижен да изглежда настрани от подобен вид дейност, го оставяше на преден план и дърпаше конците зад гърба му.

От първите улични боеве дон Витоне запази за цял живот два големи белега на дясната си буза. За да прикрие тази видима обида на личността му, той се принуди да опира тази част от лицето си върху рамото. Така доби типичната гангстерска стъпка и силно наклонената походка. Нисък, дебел, той носеше очила против слънце, за да намали ефекта от черния, рядко жесток поглед.