Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 197

Разрази се такъв скандал, че под натиска на О’Дуайър и Туркъс органите на калифорнийското правосъдие изискаха избирането на нови съдебни заседатели, ново явяване пред съда на Али Таненбаум и запазване на обвиненията срещу Сийгъл, Карбо и Сегал. Предвидливо на 21 юли 1941 г. тези тримата предпочетоха отново да изчезнат. Винаги е по-добре да изоставиш залога, отколкото да си оставиш кожата.

По това време от всички големи главатари на Синдиката на престъпниците несъмнено най-голяма и непосредствена смъртна опасност дебнеше Лепке Бухалтер. Той в действителност даде на Анонимното дружество за убийства национални мащаби. Той от името на Върховния съвет дирижираше и контролираше стотици убийства по цялата американска територия. При това без да влизат в сметката убийствата, които бяха извършени по негова лична заповед по време на кървавата му кариера в незаконния бизнес, особено през 1938 г. и 1939 година. Тогава, окопан в своята бърлога в Бруклин, той изпращаше глутници от убийци да ликвидират всички, които евентуално биха могли да свидетелствуват против него пред Дауей. Беше достатъчно само някоя от жертвите на неговите изнудвания да бъде извикана при специалния прокурор, за да бъде екзекутирана веднага, независимо дали е говорила или не. Според Хервиц и Гърфейн, двама от помощниците на Дауей, от двадесет потенциални свидетели, посочени на убийците, седем са били зверски ликвидирани, а останалите изпратиха на оня свят отрядите на Релис, Питсбърг Фил и Майон. Тези, които оживяха, бяха спасени благодарение на фантастичната мрежа за закрила около тях, организирана от ФБР и Специалния „летящ“ отряд на полицията на Ню Йорк под командуването на комисаря Валънтайн.

След двойната си присъда — четиринадесет години за контрабанда на наркотици и тридесет години за изнудване с цел незаконно забогатяване, Лепке смяташе, че се е отървал с минимални загуби. Вярно, че по време на безмилостния процес, заведен срещу него от Томас Дауей, го подозираха и за други престъпления, но нищо не излезе наяве за масовите убийства, извършвани под негово ръководство в продължение на десет години. Независимо от тежките присъди Лепке се чувствуваше щастлив. Той успя да избегне електрическия стол, на който непременно щеше да седне, ако следователите бяха добили и най-малка представа за тази ужасяваща негова дейност.