Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 169

— Защо не започна да говориш по-рано? — попита О’Дуайър, все още настроен скептично.

— Аз опитах! Никой не искаше да ми повярва. А ето и какво си спечелих.

Шегаджията извади ризата от панталона си, откри кльощавия си корем, пресечен от дълъг червен белег.

— Те ми направиха това! Те стреляха по мен. За щастие куршумът остана на повърхността и успях сам да го извадя. След тази случка предпочетох да мълча. Но вече много дълго време предъвквам тази история! Тя ме задушава!

О’Дуайър и Туркъс останаха изпълнени с недоверие. Но дори показанията на Рудолф да се окажеха фалшиви, те им даваха възможност, макар и за ограничено време да изтеглят от обръщение много опасни типове.

Същата вечер капитан Бил Н. Съливан, шеф на 12-и полицейски участък, обиколи всички барове със съмнителна репутация в Бруклин в търсене на заподозрените и категорично обвинени от Хари Рудолф лица. Без да е убеден в резултата, той заръчваше на всички бармани едно и също:

— Ако видите Кид Туист или Бъкси, кажете им да се явят в 8 утре сутринта в кабинета ми.

За голяма изненада на Съливан на другата сутрин Ейб Релис и Бъкси Голдстейн са съвсем точни на срещата. Арогантни, весели, без да дават пет пари за нищо.

— Малката игра продължава — шегуваше се Бъкси Голдстейн, за когото това беше 25-о арестуване. — Бога ми, нямам нищо против, това вероятно ви забавлява, но както обикновено ще излезем след два-три дни и пак ще ни се извинявате глупаво.

Но и той, и Релис няма да се разхождат никога вече по асфалта на Бруклин, а преди да изтече една година, двамата ще бъдат мъртви.

Същият ден следобед, патрул на полицията прибира и третото лице, обвинено от Рудолф, Дъки Прити Мейфтор, дребничък мошеник, чието единствено четиво бяха комиксите. Никога през живота си той не беше се занимавал с честен труд. Срещу това нищожество застанаха страшни противници — О’Дуайър и Туркъс.