Читать «Синдикатът на престъпниците» онлайн - страница 167

Релис и неговият отбор юнаци избраха за своя главна квартира западната стая на „Корнер“, малко магазинче за бонбони, което служеше й за лихварска кантора. Намираше се на ъгъла на Ливония и Саратога авеню, отворено беше непрекъснато, откъдето идва прякорът на собственичката Рози Финч: Среднощната Роза.

Хепи Майон и Франк Абандандо се настаниха шест къщи по на изток — на Атлантик авеню. Двете банди обложиха всички с още по-тежки данъци, отколкото Шапиро, и тероризираха — едната — Бонвил, а другата Оушън Хил.

Разногласията между Релис и Майон много скоро се появиха отново. Без съмнение те щяха да се изродят в братоубийствена война, когато изведнъж на сцената се появи Албърт Анастасия, кралят на Бруклин. И двата сектора бяха негови. Жестокостта, сръчността и непоклатимата решителност на тези млади свирепи хищници от дълго време привличаха вниманието на страшния лейтенант и сътрудник на Лепке Бухалтер. Човек с опит, Албърт Анастасия считаше, че няма да бъде от полза за никого да остави тези многообещаващи младежи да разпиляват талантите си в кланета. Той им изпрати своя доверен човек Луис Капоне. (Казахме вече, че той няма нищо общо с прочутия Ал Капоне.)

Притежател на реномирано заведение, което му служеше за прикритие, Луис Капоне изпълняваше главната си задача да разрешава на приятелска основа неизбежните разногласия, които възникваха между хората на Бухалтер и Анастасия. Това не му пречеше, когато е необходимо, да се превръща в жесток и безжалостен убиец. С увещания и заплахи той убеждава Релис и Майон да останат съюзници, като всеки продължава да контролира своя сектор и в същото време да предоставя на Анастасия и Бухалтер екип от „твърди“ хора.

Никой от представителите на престъпния свят в Ню Йорк, който смяташе себе си за „печен“, не би посмял да отхвърли „внушението“ на човек като Анастасия, освен ако не му е мил животът.

Без да изоставят взаимните претенции, Релис и Майон продължиха да „работят“ заедно.

До трагичния си край бандите им образуваха голям и здраво споен колектив, който американският престъпен свят кръсти „Бруклинските комбинатори“. Стачкоизменници и подстрекатели към стачка, „биячи“ на неподатливите профсъюзни делегати, екзекутори на полицейските шпиони или непримирими противници на техните двама големи босове, те не стояха без работа и дори се наложи бързо увеличаване на щата на ударната команда.

Лека-полека те изобретиха и доведоха до съвършенство различни способи за убиване, без да оставят каквато и да е следа. Тяхната жестокост, тяхната ужасяваща ефикасност, привързаността им към професията, страхът, който предизвикваха, вдъхнаха ентусиазъм на Лепке Бухалтер и Анастасия и те скоро откриха пред Бруклинската комбина поле за действие в национален мащаб.

След кървавите наказателни експедиции и заплахите бандите на Ейб Релис и Хепи Майон поставиха под пълен контрол Бронсвил и Оушън Хил, т. е. незаконния бизнес, изнудванията, експлоатацията на десетки нелегални игрални домове, придружени с лихварски кантори в услуга на играчи без късмет или на тези, които в момента изпитват парични затруднения. Тези „банки“ работеха по системата шест за пет, на практика това означава, че за всеки пет долара заемоискателят се задължава да плати по един долар седмична лихва.